През втората половина на ХХ-ти век когнитивната психология се налага като най-влиятелното направление в световната психология. Най-известните представители са У.Найсер, Дж.Брунър, А.Елис и др. Когнитивните психолози възраждат идеите на интроспекционистите /директно, вътрешно наблюдение, насочено към собствените ни невидими мисли и чувства /, гещалт-психолозите /според които всяко душевно явление може да бъде разбрано единствено в контекста на цялостния поток на съзнанието/, Ж.Пиаже и др. Главните цели на когнитивната психология са съсредоточени в изследването на познавателните, творческите, емоционално - волевите и поведенческите възможности на човека. Една от причините за доминиращото значение на когнитивната психология е залезът на психологичните школи, които отричат необходимостта от изследване на човешкото съзнание, например бихевиоризма.

В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи : идеята за развитието и идеята за интелекта. Пиаже твърди, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния, логиката на детето е друга логика, а вътрешният му свят е друг свят.

• идеята за развитието

Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии, като редуването на стадиите става в определена последователност, а самите стадии се характеризират с йерархични отношения ; движението в стадиите се извършва в неизменна последователност ; всеки стадий се характеризира с цялостност и завършеността на отделния стадий настъпва във времето.

• идеята за интелекта

Пиаже твърди, че интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света и отделя в интелекта няколко основни свойства:

• интелектът е свързан с биологичните процеси, които изразяват самия жизнен процес;

• интелектът преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури, като получава от тази наследствена връзка способа на функциониране;

• функцията на интелекта е неизменна през целия жизнен цикъл, независимо че се реализира с различни когнитивни структури;

• интелектът се развива в пространството на взаимодействието на детето с външния свят;

• интелектът структурира отношенията със средата;

• интелектът притежава адаптивна функция и адаптацията е свързана с равновесието между асимилация и акомодация.

Детето усвоява от реалността само това съждение, което асимилира със съществуващите схеми, като схемите представляват когнитивни структури, които се отнасят към клас от действия, организирани в определена последователност или цялост и отразяват насочеността и последователността на действията. Схемите имат три характеристики: повторяемост, обобщеност, деференцираност.

Пиаже обособява четири стадия в развитието на интелекта.

1. Сензомоторен стадий / от 0 до 2 год./

Картината на света, която детето изгражда, се определя от сензомоторните схеми т.е.детето опознава света чрез своите сетивни /сензорни/ усещания, както и чрез повтарящи се движения /моторни реакции/.

Този стадий е представен от шест подстадия, като на всеки един от тях детето реализира своето отношение към света по различен начин.

• прости /безусловни/ рефлекси ;

• първични кръгови реакции ;

• вторични кръгови реакции ;

• координиране на вторичните кръгови реакции ;