2.Усещане и възприятие изразяват сетивната степен на познание.Различават се като две различни форми или като две различни отношения на съзнанието към обективната действителност.Усещането е процес на първична обработка на информацията на ниво отделни свойства на предметите и явленията.То е репрезентация в мозъка на човека на отделните сетивни свойства на предметите и явленията на матер. Свят, както и на вътрешните състояния на организма, възникваща при непосредственото въздействие на сигналите върху съответните рецептори.

Нерв. мех. на основата на функц. на който възниква усещането се нар. аализатор.Състои се от: 1. рецептор, 2. сетивен проводен нервен път, 3. сетивно клетъчно поле.

Видове: 1. екстероцептивни /зрителни, слухови,вкусови, обонятелни,темпер., тактилни/

2.интероцептивни / органически усещания,, усещания за болка, усещания за равновесие/

3.проприоцептивни /кинестетични/ - усещания за движението на отделните части на тялото и възникват на основата на възбудата постъпваща от проприорецепторите разположени в ставите, мускулите, сухожилията

Общи свойства: качество, интензивност, продължителност, пространствена локализация на усещането

Закономерности: усетливост/чувствителност/, адаптация /изменението на усетливостта на сет органи под въздействието на дразнителя/, контраст, взаимодействие между усещанията, сенсибилизация/повишаване на усетл в резултат на взаимодействието на анализаторите и опита/, синестезия/ под влияние на дразнене на даден анализатор на усещане, характерно за друг/

3. Възприятие процес на обработка на сетивната информация, представлява репрезентация на обектите и явленията в съзнанието на личността, когато те непосредствено въздействат върху сетивните и органи.Личността опознава такива свойств на обектите и явленията, за които не съществува спец анализатор,поради това не могат да бъдат представени в усещания.Възприятиепо предполага високо разв не само на сетивния но и на двигат апарат.Основни св-ва: контрастност на възприятието- относит независимост на образа от условията на възприемането,предметност на възпр като обособено в пространството и времето отделно физ тяло, цялостност на В вътрешната взаимовръзка на частите и цялото в образа, обобщеност на В отнасяне на всеки образ към клас обекти, активност на В нещо изпъква на преден план, а друга часто остава на заден план.Обем на В количеството обекти, които човек може едновр да възприеме.Осмисленост на В включва се мисленето, осъзнаване на значението.Аперцепция- зависимостта на В от личностните особености на човека, от неговия опит,текущо псих и физ състояние, ценностна система, от изпълняваната дейност от отношението на личността към обектите и явленията от действителността .

Когнитивна схема част от пълния перцептивен цикъл и е вътрешна по отнош на възприемащия човек.Притежава форма и се изразяват в дадени рамки.Рамката определя границите, в които напълно или частично се изменя значението на информацията, за да бъде възприето тя по определен начин

4.Видове възприятия

В основата на класификацията лежат разл анализатори.Различават се зрителни, слухови, тактилни, обонятелни, вкусови, кинестетични.Други видове, като за основа се вземат формите на същ на материята.

Възприятие за пространство репрезентация на обективно съществуващото пространство и вкл възприемане на формата, големината, отдалечеността и посоката в която се намират обектите и разстоянието между тях.Възприятие за формата с помощта на зрителния, тактилния и кинестетичния анализатори.Контурът служи като раздел граница между фигурата и фона.Възприятие за големината на обектите.Акомодацията представлява изменение на пречупващата способност на очната леща чрез промяна на кривината и.Конвергенизацията сближаване или раздалечаване на зрителните оси върху възприемания обект.Възприемане на дълбочината и отдалечеността на обектите.Осъществява се от бикулярното зрение.Кореспондиращи точки- симетрично разположени на ретината на двете очи.Възприемане на посоката определя се от мястото на неговото изображение върху ретината на окото и на положението на нашето тяло.При бикулярно зрение се определя от закона за тъждествената посока.

Възприятие за време- репрезентация на обективната продължителност на явленията от действителността.Различават се В за последователността на явленията, В за продължителността, В за темп, В за ритъм.Характерна особеност е необратимостта на времето.

Възприятие за движение- репрезентация на изменението в положението на обектите в пространството.параметри на движ на обекта са скоростта, ускорението и посоката на движение.Движенията биват действителни и привидни.

5. Представа. репрезентация под формата на образ на обект или явление в съзнанието на личността, който не въздейства в даден момент върху сетивните и органи.Представите са система чийто правила се коренят в перцептивното познание.Пр като образ в сравнение с възприятието е по бледа, по неясна, по неустойчива.Ейдитичната представа е зрителен образ, който се запазва дълго време след въздействието на обекта върху сетивния орган, който е точен до най малките подробности, както самото възприятие.Характерен за децата.Пространствена панорамност цялостното възпроизвеждане на пространствената структура на обекта не се ограничава от обема на перцептивното поле, а излиза и извън неговите предели.Често пр са репрезентация само на отделни части на обекта и са твърде променливи.Въз основа на едно и също възприятие могат да се появят различни представи.Всяка пр в известна степен е обобщен образ.Пр е необходим съдържателен компонент на речевата репрезентация на света.Пр е степен на прехода отвъзприятието към мисленето.

Видове:В зависимост от техния произход биват : пр възникнали на основата на възприятията, въображението и мисленето.По степента на обобщеност на образа биват: Единични представи за един конкретен предмет или явление.Възникват на основата на възприемането на реални такива.Общи пр за общите черти на група сходни обекти.Схематизирани репрезентация на обекта във вид на условно графическо изображение.

Могат да се класифицират и на основата на вида анализатор с който е свързано възникването им.Зрителни, слухови, обонятелни, осезателни, двигателни представи.

Функции:1. сигнална система от сигнали, управляващи поведението и дейността на човека.2. регулираща подбиране на необх. Инф с отчитане на реалните условия за предстоящата дейност.3. настройваща създаването на определена нагласа за изпълнението на дадена дейност

В своето единство тези три функции определят съдържанието на т. нар. Когнитивни карти определя се като активна, насочена за търсене на инф психическа структура, която направлява човешките действия и постъпки.

6. Памет- способност на всяка жива система да фиксира факта на взаимодействието си със средата, да съхранява резултатите от това взаимодействие под формата на опит и да го използва в поведението.Паметта е процес на запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на това, което човек е възприемал, мислил, преживявал или правил някога.Тя е репрезентация на миналия опит, обстоятелствата от живота и дейността на личността.

Основни процеси:1. Запомняне процес при кото в резултат на постъпването на нова инф в паметта става нейното запечатване, и свързване с тази, която по рано е придобита и съхранена.Непроизволно- запомнянето на едни или др обекти което се осъществява в резултат на непосредственото им възприеване, без поставена цел.Особено важно значение, когато поражда у човека определен интерес и преживявания.Произволно запомняне, което е целенасочено, съпроводено с проява на волево внимание.Голямо зн имат мотивите.Използването на рационални начини.Изисква повторение на възприеманата инф.2. Съхранение- задържане в паметта на инф получена в опита на личносттаДинамичен процес включващ преработване на инф, осъществява се с участието на мисловните операции.Да запазва инф в паметта до тогава докато е необходима.3. Възпроизвеждане пресъздаване в дейността и общуването на съхр в паметта инф.Непроизволно и произволно.Частен вид В е спомнянето.Споменът това са отнесени и локализирани във времето и пространството възпроизведени образи от миналото на даден човек. 4. Забравяне невъзможност да се възпроизведе дадена инф, която е била възприета.Органични причини/амнезии/, емоционални причини.5. Разпознаване на образи възпроизвеждане при повторно възприемане на даден обект.Най ранна форма на проявление на паметта.Съотнасяне и съпоставяне.

Реконструктивна памет тенденцията на хората да попълват празнотите в паметта си чрез умозаключения по отношение на това, което е било запомнено.

7. Памет теории за нените модели

1. Модел на Во и Норман първият съвр модел, позволяващ да се проникне в същността на паметта и който е служел като отправна точка за много съвр теории.Дуалистична концепция- авторите разгл паметта в два вида първична и вторична като считат, че първичната памет или кратковременното съхраняване на инф е независима от вторичната памет, или от системата на по дългото съхраняване.

2. Модел на Аткинсън и Шайфринсподелят концепцията за двойствеността на паметта, но въвеждат в състава на кратковр и дълговр много повече подсистеми.Представите им за паметта са по късни, по сложни , по пълно описват широк крг от явления.Разграничават памет и хранилище на паметта.Човек може да осъществява контрол върху информацията постъпваща в КВХ и от него.Кодирането класификацията на входната инф в съответствие с данните, намиращи се в дълговр хранилище.

3. Модел ниво на възпроизвеждане Зиченко думите кодирани с по значими средстав ще бъдат съхранени в непр памет по добре отколкото кодирани с по повърхностни средства.Различните цели активизират разл системи от връзки.

4. Модел нива на обработка Крейк и Локхарт Входните стимули се подлагат на аналитични процедури, като се започва от повърх сетивен анализ към по дълбок и сложен анализ

5. Модел епизодична и семантична памет по Тълвинг.Е получава и съхр инф за датиране по време епизоди или събития и за вр между тези събития.С памет за думи, понятия, правила и абстр идеи.Необходима е за да се ползва езика.

6. Асоциативен модел - ако опр психически образи са възникнали в съзнанието едновр или непоср един след др между тях се създава асоциативна вр и повторната поява на някой от ел на тази вр поражда в съзн неизбежно представа за всички нейни ел.

Теории за механизмите на паметта

Биохимична теория в основата лежат проц по запомнянето, съхр, възпр на инф.

Физиологична способн на моз кора да обр, съхр, и актуал временни нервни вр

Невронна невроните като мат носител на паметта, др -синап

8. Видове памет

Според хар. на псих активност

Двигателна запомняне, съхр и възпроизв на разл собствени движения и на техните системи от чов.

Емоционална възпроизв на определено чувствено състояние при повторното въздействие на тази сит, в която дадено емоц съст е възникнало първоначално.

Образна /сетивна/ памет запомняне, съхр и възпроизв на образите на обектите от действителността, които пряко са въздействали върху сет органи на човека.Бива зрителна, слухова, осезателна, обонятелна, вкусова.

Словесно-логична /семантична/ памет з, съхр, възпр на символичния израз на дадени образи.Формира се в процеса на соц развитие на човека на основата на образната.Особеността на лог памет се проявява преди всичко в запомнянето смисъла на текста, а не точно на изх му съдържание.

Според продължителността на съхр на инф

Мигновенна следата угасва след секунди, и ако инф не се приведе в др форма на съхр, тя се губи безвъзвратно.Първи етап от обработката на постъпв инф, тя се формира пасивно.Иконическата памет 10 до 60 сек, за ехоическата 250 млсек до 4 сек

Кратковременна не е специфично модална, инф в нея губи разнообр на сетивната специфичност и е представена от абстрактни последователни кодове.Нарича се работна в момента се осъщ умствената работа..До няколко мин.Обобщението, схематизацията, нагледността са естеств способи за разшир на оперативното поле на кр памет, чрез нея постъпва цялата инф за дълговр съхр, в нея се осъщ първичния подбор и обобщение

Междинна от кр след прекодиране в междинната /буферната/, до тогава докато не се появи възм да бъде приведена за дълговр съхр .От 48 до 72 часа.По голям обем от кратковр.Ако не се очисти за няколко денонощия, орг се изкл от приемането на нова инф.

Дълговременна натрупаната през деня постъпва за съхр в ДП след опр преобразуване в кратковр памет.Обемът е неограничен, както и времето за съхр.При необх да се изпобзва инф от дълговр памет, тя трябва отново да се приведе в кр памет, откъдето се извлича и претворява в дейността и общуването.Два типа хранилища произволен достъп, във второто инф се съхр без преобразуване

Според характера на целите на дейността на личността непроизволна и произволна, имплицидна без осъзнаване предмета на запомнянето, експлицидна осъзнаваната памет.Качества на П обем, скорост, бързина.

9. Развитие на произв памет. Мнемоника

Развитието на пр запомняне е вървяло по два пътя.Първият вкл усъвършенстване на пам с помощта на външни предмети посредници е довел до постр на паметници, разв на писмеността, фотогр, киното.Вторият осъществяван чрез вкл на спец действия е довел до формиране на умението на човека да се самоинструктира при запомняне .Гл средство за разв на произв памет е речта, най вече вътрешната.

Първата гр похвати основаващи се на привнасяне отвън на изкуствени връзки в мат. Определен за запомняне се нар мнемоника.Такъв вид похвати или системи от действия, които служатза подобряване съхр на инф и нейното възпроизвеждане.Съхраняване и кодиране на инф и спомняне на съхр информация.

Метод на локалното привързване /на местата/ - запомняне на ред обекти от друг род, който се явява опорен.Вкл идентификация на познати места, създаване на образи на елементите, възпроизвеждане по пътя на посещаване на тези места.

Метод на думите-закачалки човек заучава редица думи, закача ново запомнените елементи

Метод на словесните посредници основан на съотнасяне на два реда обекти предназначени за запомняне и опорен ред от думи, организирани в осмислена фраза.Съставяне на дума или фраза, в която е закодирана буквата или думата подлежаща на запомняне.

Метод на асоциациите вариант на метода думи закачалки.В качеството на ключова дума използват англ дума, напомняща по звучене .

Втората гр похвати - се опират на усилването на вътр връзки в самата запомняна инф.Осн способи за облекчаване на произв запомняне се основава на създаване на нужната нагласа у личността за това.Улеснява се ако инф се вкл в активната дейност на личността, предизвиква активна умствена работа,, логическа свързаност, не е претрупана с аргументи, емоционална украсеност.Зависи от темпа на въвеждането на новите сведения и фона на който става възприемането им..Забравянето е трудно да се управлява, съзнателната заинтересованост към забравяне само пречи на този процес.

10. Мислене същност като когнитивен процес

В резултат на социалния начин на живот и дейност на хората е възникнал и се е развил специфичен личностен познавателен процес мислене. Това е познавателен процес, същността на който се състои в репрезентация в съзнанието на личността на сложните връзки и отношения между обектите от околния свят.То е познание за действителността, основаващо се на използването на по рано придобитите знания за нея..Три основни момента: 1. Осъществява се вътрешно в ума, но се съди по външното поведение на личността, 2. процес, при който става манипулация на знанията, 3. то е целенасичено и резултатите се проявяват в поведението, което е насочено към решаване на проблем.

Мисленето е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието на личността.М е и опосредствено представяне на действителността.Адекватното познание за действителността, която постоянно се намира в процес на изменение, развитие, отмиране на старото и за развитие то на новото,зараждащото се дава само мисленето, което отразява света в неговите многостранни връзки и отношения, в закономерностите на неговото движено от вътр противоречия развитие..Задача осъзнаване на въпроса и поява на асоциации отсяване на асоциациите и поява на предложение /хипотеза/ - проверка на предположението потвърждава се решаване на задачата.Мисловният процес се явява активен, целенасочен волеви акт.Извършването на проверка, критика, контрол, характеризират мисленето като съзнателен процес.Всяко мислене в една или др степен се извършва чрез понятия.

11. Мислене логика на мисловния процес

Опосредственото познание на света, разкриване на все по съществени обективни връзки и отношения между нещата се осъществява под формата на понятия, съждения и умозаключения.Те в своята същност изразяват и самата логика на мисловния процес.

Форми на мисловния процес

Понятие съвкупност от определени съществени признаци и правила, свързващи тези признаци.То представлява репрезентация в съзнанието на личността на най общите, най съществените признаци на обектите и явленията от действителността.Понятието се означава с дума, която е неговата сетивна, материална обвивка.Всяко понятие е неизбежно свързано със сетивния опит като негов първоизточник

Съждение основна форма на осъществяване на мисловния процес.Изказване на нещо за нещо, потвърждаване или отричане на някакви връзки и отношения между обектите.Да се мисли означава да се съди.Съждението отразява в специфична форма степента на човешкото познание за обективната реалност с нейните свойства, връзки, отношения.Съжденията първоначално се формират в действиятаВсяко съжд има претенции за истинност, но нито едно съждение не е само по себе си безусловна истина.Възниква необходимост от проверка.Разсъждението работа на мисълта над съждението, насочена за установяване и проверка на истинността.Съждението е и изходен и краен пункт от ръзсъждението.

Умозаключение /силогизъм/ - извличане на едно ново съждение от други две или повече съждения.сложен акт на мисловната дейност, вкл редица операции, подчинени на единна цел.Умозакл биват индуктивни в резултат на наблюдения над някои частни сл се прави общо закл

Дедуктивно от предвари известни общи положения се прави извод за определени частни случаи.

Мисловни операции

Анализ мислено разчленяване цялото или мислено обособяване на неговите отделни свойства или страни

Синтез мислено съединяване частите на предмети и явления или мисленото съчетаване на техните белези, свойства или страни.

Сравняване мислено обособяване на отделни части или свойства на обектите, което дава възм да се търси приликата и разликата между тях.

Обобщаване мисл обособяване на общото в предметите и явленията от действителността.Обобщаването в неговите най ел форми е обединяване на сходни обекти по случайни,общи за тях признаци.Такова ниво генерализация.

Класификация производна от сравняването и обобщаването, но по сложна мисл операция.Обектите се обединяват в групи класове, родове, видове.Да се разкрият и отделят съществените признаци.

Систематизация групиране на обектите, но вече не само по сходство на осн признаци, присъщи на всички обекти от даден вид, клас.Предполага отделяне в тази група на по малки подгрупи.

Абстракция и конкретизация отделяне и извличане на една, каквато и да е страна, свойство, момент от обекта и откъсване, отвличане от останалите.Преминавайки към абстрактното, което се разкрива чрез отношенията между конкретните неща, мисълта не се откъсва от конкретното, а неизбежно отново се връща към него, т е осъществява се конкретизация.

Мисленето е целенасочена символна дейност, която подпомага човека в решаването на проблеми и следователно в постигането на целите му.

14. Въображение процес на създаване на нови образи на предмети, явления, обстоятелства, ситуации в съзнанието на личността чрез свободното съчетаване на съществуващите вече у нея представи за обектите и явленията от действителността.Основното различие между въображението и образната памет е отношението им към действителността.Функцията на обр памет е да съхрани и по възможност да възпроизведе най точно резултатите от миналия сетивен опит, а функцияна на въображението е да ги преобразува.Въображение в собствения смисъл на думата има само тогава, когато възникването на новите образи престане да бъде непроизволно изменение на образите-представи.За В е характерно специфично отношение към миналия опит на личността и към непосредствено даденото във възприятията.Тясно е свързано с мисленето.Както и мисленето, то позволява да се предвижда бъдещето..Възниква при наличие на проблемна ситуация, при необходимост да се намерят нови решения, мотивира се от потребностите на личността..Изпреварващата репрезентация на действителността, осъществявана в процеса на въображението, се извършва в конкретно-образна форма във вид на ярки представи, докато изпреварващото отражение в процесите на мисленето се извършва чрез опериране с понятия.В работи на този етап на познанито, в който неопределеността на ситуацията е твърде голяма..В позволява да се прескачат някои етапи от мисловния процес.

Основни процеси: Преобразува наличните представи в нови такива, които осигуряват преди всичко създаването на модела на несъмнено новата, ное възникнала до тогава ситуация..Обобщението като мисловна операция е отделяне само на някои общи признаци при абстрахиране от другите.А преобразуването на материала във В се подчинява на следните закономерности:

За зависимостта на В от миналия опит

За общия емоционален знак

За емоционалната реалност на В

За развитието на В започва по рано и достига дадено плато отколкото др интелектуални процеси.

Псих. механизми за създ на въобр образи

Аглутинация съед на две или повече части от опр образи и създаване на нов, цялостен

Хиперболизация подчертано уголемяване или умаляване на отд части

Схематизация-ограничаване на отделни белези с цел очертаване на контурите на новия образ.

Типизация издигане на най същественото ,типичното което е налице в образа на предмета или явлението

Комбинация подбор и съединение на опр черти, обекти, явления

Реконструкция разместване на отд части, съединяват се по нов способ

Видове въображение:

Доколкото процеса е съпроводен с проявата на определени волеви усилия

Пасивно на ниво възпроизв на образи и комбинирането им във въображаеми, при липса на контрол от стр на мисленето.То бива : преднамерено частичен процес на възпроизв на образи и комб им във вериги, непреднамерено при отслабване контр дейност на съзнанието

Активното В се хар с целенасоченост и осъзната мотивираност.То бива: пресъздаващо създаване на нови образи по чуждо описание.Зависи от изходната инф, сумата и качеството на знанията и представите, нагласата у личността.. Творческото е процес на създаване на нови, оригинални образи.

Въображението е в типологично и индивидуално-диференцирано отношение много важна и съществена проява на личността.

Субективно В, критично, реалистично В.У всеки човек В се проявява по своему и детерминира характера на познавателната му дейност.

15 когнитивни оценки субективно психическо измерване което се осъществява чрез анализиране, сравняване, класифициране, подреждане на обектите.Придават определено значение, имащо вербален или цифров оценъчен израз.Именно на тази основа се осъществяват регулативните психически процеси: вземане на решение,, планиране на поведението на личността..Възниква проблемът за оптималността на когнитивната оценка., нейната правилност..Оценката може да бъде неправилна, но оптимална икономичност на когнитивните усилия, повишаване ефективността на действията, подобряване на емоционалното състояние..

Отклонения на когнитивните оценки от реалността.Изразяват се в ефектите на:

Ефект на нереалистичния оптимизъм, ефект на илюзията за контрол, ефект на евристиката за достъпност, ефект на нагледността, ефект на котвата, ефект на стереотипизацията, ефект на ореола, ефект на контрафактите, ефект на субективната оценка за печалба и загуба, ефекти за оправдаване на трудните решения, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване