Пейо Яворов

Когато гръм удари, как ехото заглъхва

СЪБИТИЕТО СЕ ИЗВЪРШВА В ЕДИН ИЗТОЧНОКРАЙДУНАВСКИ ГРАД ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1908 Г.

УЧАСТВУВАТ:

САВА ПОПОВИЧ, земевладелец

БИСТРА, негова жена

ДАНАИЛ, техен син

ОЛГА, тяхна възпитаница

ПОЛКОВНИК ВИТАНОВ

Действие първо

КАРТИНА

Салон в къщата на Сава Попович с изящно проста наредба. Надвечер.

Сава Попович и полковник Витанов разговарят при една маса. Бистра, на друга

страна, плете нещо - страдно внимателна към разговора на мъжете.

Витанов. Н-да-а. Точно вчера все ето было! Толкова години...

Попович. Нашият Данаил е живата мярка за това време.

Витанов. То беше под стария дъб, в градината на чифлика. Там ме посрещна ти.

Помниш ли: беше толкоз тъмно, че не можехме да се здрависаме.

Попович. Наистина, двайсет и три години...

Витанов. Не, една по-малко.

Попович. Че Данаил е на двайсет и една!

Витанов. Вот, ти обърна моята история наопаки. Аз не съм гонил Батенберга, а се

бунтувах против регентството...

Попович. Тъй, тъй, тъй. Февруарският бунт през осемдесет и седма. Данаил се

роди в края на ноември същата година..

Витанов. Аз се радавм, че министерството изпрати мене за тая ревизия в тукашния

гарнизон. Когато вие предпочитате Букурещ и не стъпвате в София!

Попович. Е, да, видяхме се най-сетне. Па нели си тук и утре ще видиш

Данаила... Бистра, портрета отзарана беше тук,а сега - изчезнал.

Бистра. Той трябва да е в моята стая.

Попович. А! Витанов! С какъв тон беше казано това! Да речеш, че ревнуваме сина