Стефан Стамболов

Кога

На, стана толкова време

във робство ти лежиш,

на, стана толкоз векове

мълчиш, търпиш стоиш!

И работиш за другите,

и теглиш като вол,

но виждат се месата ти

и пак си гладен, гол.

И нямаш нищо ти добро,

с което да се утешиш,

натиснало те е отвред зло,

а ти мълчиш, търпиш.

Народе клет, я ми кажи,

се тъй ли ще търпиш,

се тъй ли враговете си

ще храниш, ще кърмиш?

Кога кажи ще станеш ти

и с силен, страшен глас,

ще кажеш: "Тук изедници,

отпреде ми на съд!

Търпях аз толкова време

и работих кат вол -

вик сити сте, облечени,

пък аз се гладен, гол.

У вас палати мраморни,

аз нямам де да спя,

у вас безценни камъни -

пък аз от глад да мра!

И всичко, що вий имате,

се мой е то имот,

що плюскате, що пръскате -

на моя труд е плод.

Без мярка вий ме мъчихте

и пихте мойта кръв,

сега ще ми отплащате -

аз искам "кръв за кръв!"

Кога, народе, турците

от твоята земя

ще махнеш, чорбаджиите

ще смажеш кат зъмя?

Кога и ти ще заживейш

свободен, нов живот?

Пред себе си и другите

ще казваш "Не съм роб!

Погина вече моят враг,

добих си нов живот,

и заживя сякой човек

от своя собствен труд.

Аз нямам ни началници,

ни господин, ни роб.

Ний синца сме работници -

свободен сме народ..."

Одеса, 1873 год.