Коефициент на безработица 1993 - 2003

Увод

Проблемите, които постави българския преход пред обществото не се изчерпват само с финансовата криза, обзела страната през средата на 90-те години на миналия век. Безработицата, която е елемент на пазарната икономика не отмина България и остави отпечатък върху доходите и жизнения стандарт на българина.

Като явление безработицата е непозната за нашия трудов пазар до началото на реформите през 1989/1990 година. Държавата осигуряваше гарантирана заетост и относително еднакъв жизнен стандарт /като се изключи политическия елит от кръга приближени до властта/. Тези прийоми на социализирана държава бяха изцяло изоставени при началото на трансформацията на икономиката. По принцип безработицата е съпътстващо явление на всяка пазарна икономика, защото при действието на свободни пазарни механизми на търсене и предлагане, трудовата сила се разглежда като определен вид стока, която не винаги може да намери своя реален купувач, особено на специфичен пазар какъвто е пазарът на труда. Ето защо, още при първите симптоми на необратимия процес на реформа на неефективната планова икономика се наблюдава лавинообразен скок на безработните лица.

Безработни се оказват хора с висока квалификация, опит и трудов стаж, поради ликвидиране на цели предприятия и отрасли. Безработицата не само лишава човек от материална сигурност, тя пречи за задоволяване на важни потребности каквито са професионалната реализация и социалните взаимоотношения. Тези неблагоприятни условия оказват влияние върху психическото състояние, мотивите, очакванията, ценностите на човека, налагат промени в неговото поведение, което може да се окаже в различна степен адекватна към създадената ситуация.