Кое е жалкото и кое е величавото у хъшовете?

Иван Вазов патриархът на българската литература ни е завещал богато наследство от творби изпълнени с родолюбие и висока човешка нравственост.В повестта Немили-недраги писателят възкресява живота на българските политически емигранти в Румъния преди Освобождението. Творбата е свързана с престоя на Вазов в Браила. Прогонени от родината българските хъшове са принудени да оцеляват в условията на крайна мизерия, враждебно отношение в негостоприемната чужда страна и мечти за нови битки. Самото заглавие Немили-недраги е заимствано от стихотворението на Христо Ботев На прощаване.

Авторът очертава драматичните противоречия на едно героично и мъченическо, безрадостно , но не и безнадеждно съществуване на българина в чужбина. В началото на повестта Вазов рисува мрачната и студена картина на нощна Браила, която предизвиква у хъшовете чувство на потиснатост от негостоприемната и чужда румънска земя. В мрака на хладната нощ свети само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче. То е на една скромна, будна кръчма, носеща патриотичното име Народна кръчма на Знаменосецът!. Художественото противопоставяне между мрака и светлината чрез единственото светещо прозорче от една страна, и от друга между пустеещите улици и будната кръчма на Знаменосеца внушава контраста на времето, в което живеят хъшовете.Жалкото съществуване в бита на хъшовете е подчертано и с описанието на кръчмата - тя се намира под земята, като хъшовете поставени в положение извън нормалните норми на живот - те са под земята. Тежкият , задушлив въздух в помещението и мизерната посуда по рафтовете довършват представата за окаяното битие на героите. Писателят противопоставя оскъдицата в обстановката с картините по стените изобразяващи героични сражения и славното минало на Знаменосеца, съдържателя на кръчмата. Посетителите в кръчмата - "дружина от шестима души насядали на одърчето" са ярки индивидуалисти с общо героично минало и общо мизерно настояще. Описанието започва с най-стария хъш и завършва с описанието на най-младия хъш.В чуждата страна хъшовете живеят сплотено, обединява ги общата им страдалческа участ, изпитанието да съхраниш любовта към отечеството и да запази ш човешкото си достойнство в условията на оскъдица и негостоприемство. В повестта читателят открива най-силно противопоставянето между образите на родина и чужбина. Родината е представена като живо същество, като тяхна майка. Образът на реката - сравнението "една бара" внушава, че любовта към родината е толкова силна, че има способността да скъсява разстоянията. Носталгичното чувство достига връх във възклицанието " Как е близо и как е далеко!" Образа на родината е идеализиран, а чужбината е представена като негостоприемна и отблъскваща. За да внуши, че чуждата земя е негостоприемна Вазов използва образно сравнение, което преминава в метафорична антитеза - образът на пустинята което придобива библейски смисъл (в чуждата земя хъшовете са подложени на проверка).Затрогващ е обичаят на хъшовете да гледат зелените хълмове на България завинаги ще остане в нашата литература обобщението на Вазов О,Българио , никога не си тъй мила ,когато сме вън от тебе ! Никога не си тъй необходима ,както когато те изгубим безнадеждно ! Унижено е човешкото достойнство на хъшовете, оскъдицата и гладът ги подтикват към недостойни