Кодеците и дигиталните видео филми

Стандартизацията на цифровите клипове е в процес на окончателно оформяне. Пред вид разнообразието от разработчици и ситуации, налице са множество различни формати - AVI, MPEG, Quicktime MOV и Realplayer (RM или RMA), които от своя страна имат свои подформати, които са съставени при ползване на различни алгоритми за компресия. В максимална степен това се отнася за първите два.

Ако картината бъде записана едно към едно :))), то десетминутен клип с не особено големи размери би заел сериозно количество гигабайти. За да се редуцира това разточителство и с цел да се намалят необходимите изчислителни ресурси, са разработени алгоритми за компресиране на филмите при възможно най-малка загуба на качеството. Компресираните файлове биват декомпресирани в реално време при възпроизвеждането. И за двата процеса е отговорен съответният кодек. Разбира се, необходим е приличен хардуер. Важи принципът "Колкото повече, толкова по-добре". Теоретичният минимум за процесора е 350 MHz, за видеокартата изискванията са минимум 4 МВ памет. Оперативната памет не е от съществено значение. Ако компютърът ви е още по-слаб, с помощта на MPEG-2 декодер все пка бихте могли да гледате компресирано видео.

По-старите кодеци, като тези на Cinepack, които се разпространяват с Windows, позволяват да гледате създадените с тях филми без накъсвания и на по-слаби машини, но това е за сметка на качеството на образа и големината на прозореца. Нека демонстрираме необходимите ресурси, за да получите пълноценен образ с VHS качество. Стандартната големина на прозореца е 640 х 480 пиксела, което съответства на 307 200 байта за всеки отделен кадър. Трябва да умножим тази стойност по три - за всеки основен цвят, т.е. реалната стойност е 921 600 байта. Скоростта би трябвало да бъде минимум 30 кадъра в секунда, откъдето следва, че ако не приложим абсолютно никаква компресия, една секунда видео материал ще заема на твърдия диск около 27 МВ, като тук не е включен звукът. Съвременните твърди дискове осигуряват трансфер от около 20 MB/s, т. е. значително по-малко от изискваните 27.

Това налага разработването на алгоритми за компресия на видео клиповете. Motion Pictures Expert Group (MPEG) създаде едноименния алгоритъм, като целта им първоначално беше файловете така да бъдат свити, че да се събират на един компактдиск и да могат да бъдат възпроизведени от 1х CD-ROM устройство на цял екран. Задачата се оказва твърде амбициозна. Като краен резултат от проекта се създава стандартът MPEG-1. Кодираните с него филми могат да бъдат гледани практически на всеки съвременен компютър. Форматът се нарича Video-CD (VCD), а съответният кодек се разпространява заедно с Windows 98.

Наследникът MPEG-2, познат още като Super-Video-CD (SVCD), е силно разпространен при записаните на DVD носител видео филми. За да възпроизведете файл в този формат ви е необходима специална програма - например Power DVD XP 4.0, BSPlayer, GDivX (за Windows) или avifile за Linux.

Следващата версия MPEG-3 не можа да се наложи, тъй като предложи твърде малко подобрения в сравнение с предшественика си. Най-новият вариант, MPEG-4 е ориентиран към Интернет и предлага още по-добра компресия. Програмистите на Motion Group разработват два нови стандарта, от които се очаква да предлагат още по-добра компресия при по-високо качество.

Advanced Streaming Format (ASF) на Microsoft се базира на MPEG-4. Необходимият кодек се разпространява с Media Player 8, който засега можете да получите единствено като част от Windows XP. Разбира се, можете да ползвате само кодека и с по-ранни версии. Можете да го намерите на компакт диска към списанието. С този кодек получавате висококачествена картина при относително ниско използване на системните ресурси, което е и най-съществената предпоставка за разпространяван по Интернет формат. Популярният AVI също е разработка на Microsoft. Първоначално той беше без собствена компресия можеше да съдържа както видео, така и анимирани поредици. Нововъведение е опцията за вграждане на звук. С течение на времето AVI се развива като файлов формат, който де факто е контейнер за мултимедийни данни и поради това зад разширението се крият най-различни, често силно различаващи се един от друг подформати. Възпроизвеждането на AVI е възможно само с този кодек, с който е първоначално е бил кодиран файлът. За да може да го разпознае Media Player и аналогичните програми, Microsoft и авторите на кодеци са разработили идентификационен код, който се нарича Four-CC-Code и се записва в началото на видео файла. Новосъздадените кодеци също могат да бъдат регистрирани с подобен код.