КНИЖОВНИЯТ ПОДВИГ НА ИВАН ШИШМАНОВ
Румен Спасов, 20.03.2003

Текст на въвеждащата сказка към Националната конференция, проведена на 30 октомври в Централния военен клуб, посветена на 140-годишнината от рождението на Иван Димитров Шишманов и на 30-годишнината на Националното етнопедагогическо сдружение, носещо неговото име.
Особено е усещането да говориш думи за Иван Шишманов след университетски дейци като Иван Георгов, Васил Златарски, Константин Гълъбов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков и десетки днешни титлувани съвременници. Приех, като предварително се самозадължих да не повтарям вече казани неща, както и такива, дето могат да се намерят в речника на българската литература. Приех и поради убеждението си, че творчеството и делото му не бива да остава тема и размисъл само за тесен университетски кръг. Този забележителен българин и европеец, както и други големи университетски личности, заслужава да бъде достояние на по-широк, ако щете, уважаеми господа професор доктори от миналото и днес, и на по-повърхностен слой от обществото. Дори да го има в ежедневието на средния българин, така както книжовността и културата е крайно време да се завърне в неговото ежедневие, защото само по този начин оцеляването, с което предимно е зает нашенецът днес, ще бъде смислено и ценностно. Едва ли някой би оспорил, че университетските му приятели и последователи съставляват ядрото на българската университетска хуманитаристика от възникването на Висшето училище през 1888 г. до ден днешен. Всеки, който поне малко се е докоснал до делото и личността на този литературен работник, би трябвало да е наясно колко неприличен и неадекватен би бил закъснялият патос, прокрадващ се впрочем и в зададената тема на тази моя сказка. Но как ако не книжовен подвиг трябва да наречем дори само първите дванадесет годишнини на Сборника за народни умотворения?... А известно е, че освен тях Шишмановият авторски и редакторски почерк носят и "Българска сбирка", и "Училищен преглед", "Летописи", "Читалище", "Гражданин", "Обществена обнова". По същото това време дори скучният като конструкция "Държавен вестник", че и тронните слова на цар Фердинанд, подготвяни от старателния му министър и помощник, добиват художествено-публицистични черти от все същия патос образованието, културата, изкуствата, да бъдат на пиедестал. Както и институциите, свързани с тях. Защото по време на знаменитото министерстване на Шишманов (от 7 май 1903 г. до 3 януари 1907г.) Висшето училище започва да се нарича Университет, Рисувателното училище все повече заприличва на Академия, създава се първото Музикално училище, от което водят началото си Консерваторията и системата на музикалните и художествени