Едно светло и благословено начало-ето как започва забележителната книга за литературния живот,българското творчество и книгоиздаване.
Съвсем неслучайно книгата започва със самото начало на печатното дело-с безсмъртният Йохан Генсфлайш,наречен Гутенберг,и изобретяването на печатарската машина,с която изведнъж светът се е променил невероятно и не е вече същият.С пресата,на коята гениалният майстор отпечатва Библията,човечеството вече намира нови хоризонти за своето развитие,преобръщат се довчерашните представи за знанието и неговата мощ.Изключително интересно са описани някои биографични данни за германския изобретател.Накратко бихме могли да кажем,че въпреки спорния момент за начална година на книгопечатането,можем да приемем годината 1450-та.И така средата нa XVв. добива изключителен смисъл.Откритието на Гутенберг винаги е предизвиквало удивление,примесено с траен и неизменен възторг.Благодарение на този велик ум днес притежаваме възможността да прелистваме стотици книги без всякакви трудности и ограничения.
Невъзвратно възниква въпросът къде са корените на родното книгопечатане и кои са първите негови стъпки?На тези въпроси тук отговаря както авторът на книгата,така и Иван Богоров,според който книгата Missal,създадена на хърватска глаголица,поставя началото на славянското книгопечатане.Началота на българската първопечатна книга започва със Служебник на йеромонах Макарий.Изтъква се дейността на черногореца Божидар Вуковик,основал своя печатница във Венеция.Появяват се и няколко по-малки славянски печатници в Търговишко,Влашко,Брашов.Макар и доста плахи,първите стъпки на нашите печатари и книжари следват утвърдени вече образци и пътища,като тези на руското книгопечатане.Българската първопечатна книга е свързана с началните прояви на българското книгопечатане.Този период трае доста дълго (от XVIв. до XVIIIв. ).Иван Богданов изтъква съществените черти на началото.Чрез опита си да очертае историческите координати на първопечатните издания той достига до извода,че най-старата българска първопечатна книга е Служебник,след което са отпечатани Октоих и Четириевангелие.Несъмнен интерес представлява и периодизацията в развитието на българската първопечатна книга.Обособяват се три периода:първият обхваща XVIв. , през който първопечатната книга наподобява ръкописната.Следващите два периода са определени така:XVIIв. под силно руско влияние,а старата графика търпи промени;а третият-XVIIIв. , когато кирилската графика отстъпва пред гражданската и тогава влияние оказва латинската традиция.В книгата следват някои сложни разсъждения върху историческите факти и хора,взели участие в зараждащото се книгопечатане.Споменати са имена като Божидар Вуковик,Яков Крайков от София,Яков от Каменна река,Йеролим Загуровик.Несъмнено изпъкват сведения за Абагар на Филип Станиславов,откроява се фигурата на Христофор Жефарович и неговата Стематография.За създателите на нашата първопечатна книга е било от изключително значение да изтъкнат своята национална принадлежност.Дълго време на българската първопечатна книга не се отдава почти никакво внимание.Сериозен интерес към нея се появява едва към края на 50-те и началото на 60-те години.Едва тогава се прави опит за разкриването на това голямо богатство.Отделя се внимание на това,че епохата преди Паисий не е била