К Н И Г И Т Е Н А С Т А Р И Я З А В Е Т

Библията е свещената книга на християните, затова се нарича Свето писание. Тя представлява сборник с отделни книги, обосебени с два големи дяла, наречени от християните Стар завет, първоначално написан на евреиски, и Нов завет, първоначално написан на гръцки.

Библейските книги формират свещения канон; за християните това е утвърден, признат от Църквата свод от библейски книги. Тези книгизадават нормите на живот, на писане, те са нормативни. Дълго се е спорело кои точно древни култови текстове пренадлежат на канона, кои са боговдъхновени и кои само мъдри, без да са част от Божието откровение. Затова според различните християнски общности Старият завет съдържа между 39 и 50 отделний книги.

Разделянето на свещения текст на книги е станало още в древността. Днес бибейските текстове се издават не само по книги, но и по глави и стихове. Стихът може да обхваща повече от едно изречение, а може и два стиха да преставляват едно изречение.

Книги и история. Книгите на Стария завет не са възникнали едновременно и не са се появили изначално във вида, в който ги познаваме днес. Много от текстовете отначало са се разпространявали устно. Смята се, че древната еврейска култура и фолклор датират от началото на II хил. пр. Хр., а от XIII-XII в. пр. Хр. има вече записани текстове. Старозаветните текстове са създадени, записани, събирани, подреждани и редактирани от поколения европейски книжовници. Често в един и същ текст учените с внимателното око на археолога откриват различни пластове от слово, идеи, представи, легенди, възникнали по различно време и с различна цел.

Библията не е история в смисъла, в който разбираме днес, нейните текстове нямат за цел да съхранят реални факти, от които се интересуват съвременните историци. Историческите събития от живота на евреите са преосмислени, преработени и разказани така, че да носят едно духовно, морално послание и поучение, което да помага на хората да намират верен път в живота.

Първата книга, Битие, е митологичен епос за възникването на света и човека и за неговите отношения с Бога. Втората книга, Изход, е епос за това, как бог Яхве чрез своя пратеник Моисей превръща евреите в свободни хора, извежда ги в Ханaан от робството в Египет. Заселването там, окончателното обединение на дванадесетте племена, управлението на съдиите и царете намират своя литературна интерпретация в книгите Иисус Навин, Съдии и Царства, които по жанр са хроники, пресъздаващи многообразието на човешкия живот и отношения.

Златният век на древната еврейска култура е времето на царете Давид и Соломон. Държавата е разширена, построен е храмът в Йерусалим. Тогава започва и записването на песните от Псалтира, които и до днес са неизменна част от богослужениетов църквата и синегогата. За автор на псалмите традицията сочи цар Давид, който бил музикант и обикновено се изобразява с лира. Все пак се смята, че псалмите са създадени по различно време, тъй като са отзвук на разлоични