Книгата Бай Ганьо

1. Подтик за написване на творбата и прототипове:

Алеко намеква, че ще напише подобна книга още в До Чикаго и назад. Творбата се появява през 1895г. със заглавие Бай Ганю невероятни разкази за един съвременен българин. В нея влизат всички очерци, публикувани в сп. Мисъл + Бай Ганьо журналист.

Основните подтици за създаване на творбата са три:

• Разказите, които малкият Алеко слуша от баща си и неговите търговски партньори за поведението на българите в чужбина;

• Срещите в Чикаго с българските търговци Ганьо Сомов и Айвазиян, които са два от прототиповете на героя;

• Случаят със Стамболовия прокурор Ганьо Чолаков (той е всъщност третият прототип), който като сирак е бил подпомогнат от Васил Друмев да завърши висшето си образование в чужбина (Германия), след което става негов обвинител в прочутия процес срещу митрополит Климент;

2. Жанрови особености:

Жанрово творбата е трудно определима. Самият автор я определя като невероятни разкази. Някои смятат, че това е роман, но най вероятно става въпрос за сборник очерци (разкази за определен човек). Книгата не се състои само от покъсани истории, а ни въвежда в ситуацията на разказването група млади интелектуалци седят в някое заведение и си разказват истории за Бай Ганьо. По този показател Бай Ганьо прилича на Декамерон от Бокачо и Кентърберийски разкази от Джефри Джосер.

Компанията на разказвачите в двете части е различна. В първата е наречена Весела България и героите са представени като спътници на Бай Ганьо из Европа. По някакъв начин те са свързани с главния герой и затова са представени с личните си имена.

Разказвачите от втората част са представени с псевдоними. Това ограничава свойското отношение между разказвачите и Бай Ганьо и създава дистанция от ужасяващото му поведение в България. Някои критици смятат, че Алеко е използвал псевдоними, за да покаже, че героите се страхуват от Бай Ганьо.

3. Бай Ганьо из Европа:

В първата част героят е ситуиран на пътя и се индентифицира с пътуването. Бай Ганьо е обобщеният образ на нашия съотечественик, запътил се към Европа, където на фона на чуждото получава възможност да осмисли своето. Героят не желае да се докосне до европейската култура и неговите действия са чисто прагматични. Според Тончо Жечев Бай Ганьо е най окаяният пътешественик на земята!. В тази част комизмът се поражда от контраста между Бай Ганьовото самочувствие и поведението на неговите спътници. Той скандализира европейците, но няма съзнание, че е изпаднал в конфузна ситуация смята, че е покорил и впечатлил другите. Прави впечатление разминаването между съзнанието му на цивилизован човек (използва чужди думи, понякога носи редингот) и ориенталското му поведение. В чуждия свят той предпочита познатите образи на своето и контактува само с