Христо Фотев

Книга за свободата

На Георги Баев

Не на площадите - а в нашите души

Тя - Свободата - се изгражда и руши.

По-съвършена от невинното ни детство,

не се предава и приема Тя в наследство.

На себе си прилича - и на любовта.

По-неизменна и по-лична от кръвта...

Тя е надеждата ми в действие и сила.

Към нея се пристъпва нежно с "Мила"

в часът, когато твоя биография

внезапно стане Тя -

не епитафия!

Тя е сюжета на живота ми в една

завършена от край до край вълна.

Ти, в темпа й дъгообразния, по име,

презиме и фамилия - търси ме!

Между покрусата срещу ми - и възторга.

Не в досието ми - в сияйната му морга.

Не в алкохолните ми жестове - ела!

Търси ме в спомена за бившите крила.

В нощта пропукана от връзката интимна

на шепота - със барабаните на химна.

От "Я люблю тебя" търси до "Ай лъв ю" -

там - на пристанището в златното ревю.

Не питай как опитомява Тя водата -

бедрата й - стихийно-дълги под луната.

В това пристанище аз целия съм "Да".

Едно голямо и прекрасно "Да"... Вода

и свобода... Търси ме в сянката й зрима,

мен - лоцмана на нейните хиляда псевдонима!

И в ларингса на нейното мълчание - по име,

презиме и фамилия - търси ме.

Ти - на когото сме в митичните везни,

изгубилите свойта свобода, помни!

И не убивай с устните си нажежени

ти - автографа й в сърцата им ранени!

На вцепенените им рамена - и дни

ти ангелическата пластика върни!

Не я захвърляй в паметта им ужасена

подобно статуя в морето пред Микена,

морета финикийски, гръцки, стари -

григорианско-мавзолейни календари.

И Ти, о, Свобода - над паметта ми бди!

Пространство има там без твоите следи

и тишина е там - печална и голяма...

Но там... И сптомена от болката го няма.

Понякога - внезапно прозвънти в нощта

пукнатина - през корпуса на моите неща

и в блясъка й Ти - момиче - Майко моя!

Върху ти - сянката от пламъка на Троя,