Никола Вапцаров

Ключът на Суец

Ние излязохме преди шест дни от Черно море, където виеше студен мартенски

вятър. Хората от първа класа, които се разхождаха по палубата, смениха шест

пъти облеклата си през тези шест дни.

Долу, в машинното отделение, хвърляхме дочените си куртки, оставахме само по

моряшки фланелки и зеехме като жаби срещу ветролозите.

Но и оттам не идеше почти никакъв хлад. И изведнъж по тръбата капитанът вика:

- Долу, машинно!

- Йес, машинно - отговарям лениво.

- Приготви се, след половин час приставаме.

- Йес, след половин час приставаме.

Умората изчезва. Не усещам нито потта, нито машинното масло, които лепнат по

тялото ми. След половин час приставаме! Изпушвам подред няколко цигари, наливам

в лубрикаторите цилиндрово масло, опитвам лагерите - само и само по-скоро да се

мине този проклет половин час.

- Намали 20 - вика капитанът в разговорната тръба.

- Йес, намали 20.

- Намали още 20!

- Йес, намали още 20.

- Стоп!

- Йес, стоп.

- Пълен заден!

- Йес, пълен заден.

Ръчагът на кулисата, която променя хода на машината, се търкаля ту наляво, ту

надясно.

- Стоп!

- Йес, стоп.

- Първа машина вахта свободна - вика от горната решетка старши механикът.