Клиничната психология се разглежда като раздел от медицинската психология и основната задача, която си поставя е прилагането на психологични методи на изследване и въздействие, имащи за цел подпомагането на диагностиката, лечението и профилактиката на психичните и психо соматичните заболявания.

Като наука клиничната психология започва своето развитие в края на 19 ^ти век в Германия с прилагането на психологични проби за определяне нивото на интелектуалното развитие при болни с психични отклонения.

През 1899 год. се публикува Книга върху техниката на психологичните методи за изследване на психопатологията от Зомер, която се счита за първото ръководство в тази област. Голяма известност придобиват през 1905 г. създадените във Франция /метрични стълбици на интелигентността/.

Началото на груповия психологичен тест се поставя в САЩ по време на Първата световна война при подбор на военнослужещи. По късно такива тестове се използват при прием на учащи се в учебни заведения, при подбор на летци, шофьори, индустриални работници и др.

Съществена роля за методичното развитие на клиничната психология има изработването на редица тестове за изследване на личността, известни под името проективни методики. За тяхна основа служат асоциативният експеримент на Юнг и методът на цветните мастилени петна.

Предмета на клиничната психология като дисциплина има двойно приложно значение. От една страна има за предмет създаването на методи за психологично изследване и въздействие, годни за клинични цели, а от друга страна тя изучава с помощта на тези методи психологичните особености на болния или застрашения от заболяване човек. Клиничната психология има и определено теоретично значение съдейства за разработване на редица психологични аспекти на проблема за отношението между човека и неговата