Клетъчна теория

Изучаването и разбирането на сложния строеж на животинските организми са възможни само от позициите на клетъчната теория. Чрез създаването на клетъчната теория независимо от това, че в нея има редица неправилни схващания за отношението на клетката към организма като цяло, физиологията получи материален субстрат на изучаваните процеси, биологията твърда почва за еволюционните идеи за развитието на организмите, а медицината основа за изучаване и разбиране на патологичните процеси. Не случайно Енгелс посочва откриването на клетъчния строеж на организмите и създаването на клетъчната теория като едно от трите най-епохални открития през XIX в.

Клетъчният строеж е открит първоначално в растенията от Роберт Хук (1865 г.), Малпигий и др. Създаването обаче на стройна клетъчна теория е свързано с имената на Шван (1839 г.) и Шлайден. Впоследствие клетъчната теория бива доразвита и допълнена от редица морфолози, всред които се открояват имената на чешкия хистолог Пуркиние (17871869 г.) и немския морфолог Вирхов (1821 1902 г.).

Пуркиние описва микроскопския строеж на редица тъкани и органи (костните клетки, особени клетки в малкия мозък, зародишевия мехур на кокошите яйца и др.).

Вирхов прилага клетъчната теория за изучаване на болния организъм и създава клетъчната (целуларната) патология. Работите на Вирхов, от една страна, са изиграли значителна роля за разпространението на клетъчната теория в областта на патологията, което е способствало за утвърждаване универсалността на учението за клетката и за натрупване на богат фактически материал. От друга страна, неговите схващания насочват клетъчната теория по пътя на механичното разглеждане строежа на организма. Той издига клетката в самостоятелно същество, вследствие на което разглежда организма не като цяло, а като прост сбор от клетки, пренебрегвайки и изключвайки напълно значението на неклетъчните структури.

Отричането целостта на организма и издигането на клетката като способна за самостоятелен живот единица представляват от себе си механицизъм и водят до витализъм и идеализъм. Физиологичните процеси в организма се разглеждат като прост сбор от физиологичните отправления на отделните клетки.

Това развитие на клетъчната теория от Вирхов се подхвърля на остра критика и се отхвърля от основоположниците на теорията за целостността на организма и на теорията за нервизма Боткин, Сеченов и Павлов, които утвърждават основите на съвременната клетъчна теория. Според съвременната клетъчна теория клетката е основна форма на съществуване на живота, присъща на растенията и на животните. В сходството между жизнените процеси на растителните и животинските клетки и в тяхната обща структура съвременната клетъчна теория вижда единството на живата природа и общия им произход. В противовес на Вирхов съвременната клетъчна теория учи, че висшите организми не са прост сбор от клетки, а единно цяло, съставено от различни части, образувани от съединени помежду си клетки, синцитии и междуклетъчно вещество, които изменят химичния си състав, физичните свойства и физиологичните си отправления постоянно в течение на своето съществуване от момента на зараждането до своята смърт. Според Сеченов клетката, бидейки единица в анатомично отношение, във физиологично отношение няма това значение и е равностойна със заобикалящата я среда междуклетъчното вещество. В своята книга Диалектика на природата" Енгелс пише: Механичното съединяване на костите, кръвта, хрущялите, мускулите, тъканите и т. н. или пък химичното съединяване на елементите още не изгражда живия организъм".

След Вирхов представителите на идеалистическото учение за клетката Вайсман