КЛЕТКА

УЧЕНИЕ ЗА КЛЕТКАТА

Клетката е основна форма на организация на живата материя, възникнала в процеса на историческото развитие на живота на земята. Тя представлява микроскопично по обем телце, в което се извършват обмяна на веществата и постоянно само обновяване.

В началото на възникването на живота на земята организмите са се състояли само от една клетка. В тази единствена клетка се извършвали всички функции, осигуряващи единството с околната среда и развитието на организма. От едноклетъчните организми се развиват много клетъчните, които са изградени от клетки и междуклетъчно живо вещество.

В организма се срещат структури, които нямат ясно обособен клетъчен строеж. Едни от тях съществуват под формата на свързани в единна система чрез протоплазмени израстъци клетки, наречена синцитиум, а други под формата на слети една с друга клетки в една обща протоплазмена маса, при която ядрата са добре обособени. Тази форма се нарича симпласт.

Междуклетъчното живо вещество се разполага между клетките, а също и между синцития и симпласта. То се състои от влакнести съединителнотъканни структури (колагенни, еластични) и еднородно основно вещество. Най-много междуклетъчно вещество има в съединителната тъкан. Неговата структура се обуславя от функциите на съответната тъкан.

За растителните клетки е характерна наличността на добре обособена клетъчна обвивка, която определя до известна степен формата им. Най-често те имат правоъгълна или многоъгълна форма. На микроскопски препарат получават формата на килийки от пчелна пита.

При животинските клетки клетъчната обвивка липсва или е съвсем слабо изразена. В замяна на това периферната част на протоплазмата е уплътнена и се нарича екзоплазма.

Формата на животинските клетки е най-разнообразна (кръгла, призматична, вретеновидна, звездовидна и др.) и зависи както от тяхната функция, така и от отношението и мястото, което те заемат в съответната тъкан. Животинските клетки са разнообразни и по големина.

Основните, задължителни съставни части на клетката са протоплазмата (цитоплазмата) и ядрото. Физикохимичните свойства на протоплазмата и ядрото са извънредно сложни. По химичния си състав те представляват сложни органични и неорганични съединения, предимно белтъчини, въглехидрати, мазнини, мастоподобни вещества (липиди), соли, ферменти, вода и др. Водата в различните клетки на живия организъм се колебае от 50 до 90%. В извънредно сложния химичен състав на клетката основно място заемат въглеродът, водородът, кислородът и азотът.

Протоплазмата има доста непостоянен състав, свързан с постоянно протичащите в нея жизнени процеси. Тя е сложна колоидна система, която наглед наподобява безцветна, полутечна вискозна материя, чиито строеж и състав са все още недостатъчно добре проучени. На микроскопски препарат в нея се откриват различни по форма и структура образувания, групирани в две групи: органоиди и клетъчни включвания.

Органоидите са постоянни, живи съставки на клетката, които участвуват в жизнените процеси и се изменят във връзка с измененията на процесите. Към органоидите спадат клетъчният център (центрозомата), хондриомата и вътреклетъчният мрежест апарат на клетката, наречен апарат на Голджи.

Клетъчният център се състои от едно или две кръгли, понякога овални телца,