Класисицизъм: култът към разума

1. Употреби на понятието класицизъм - (от лат.classicus, образцов, най-добър); понятието има две сходни, но все пак различни употреби:

а) Дефинитивна, културно-историческа, съгласно която класицизмът е естетическа културно-историческа формация и художествен стил в Западна Европа през XVII нач. на XIX в.

б) Другата му употреба е по-обща и клалификативна (окачествяваща), чрез която се определят най-високите постижения в областта на изкуството и литературата, утвърдени в културната памет на дадена общност (нация, цивилизация и др.).

2. Литературна естетика на класицизма - в историята на културата класицизмът се характеризира с две главни oсобености - строга рационалистична идеология и култ към каноните на античността.

- Културата на класицизма като худ. формация е нормативна, т.е. тя следва система от определени правила и неизменно ги съблюдава в хода на творческия процес, обосновавайки се на убеждението, че съблюдането ан тези правила е предпоставка за създаването на обществено значими произведения.

а) Култът към античната култура - класиците смятат, че елементарните изисквания на разума задължават изкуството да бъде точно, логично, ясно и композиционно стройно при организирането на целия худ. материал.

б) Естетически идеал - рационалистичният дух на класицистичната епоха съвсем естествено оформя надмощието на разума над чувствата, на ителектуалното над емоционалното начало.

в) ''Подражанието на природата'' - основен естетически принцип - рационалистичните принципи, лежащи в основата на естетиката на класицизма, утвърждават възгледа, че худ. творба е изкуствено създание - съзнателно сътворено, разумно организирано, логически структорирано.

г) Принципът на правдоподобието и правилото за ''трите единства'' - същността му се изчерпва в твърдението, че за един сюжет е важно не това, което е станало в действителност, а онова, което може да се случи. Това схващане показва, че според класицизма творецът не копира действителността, а я идеализира, без да губи връзка с нея.

3. Жанрова система на класицистичната литература - жанровете се обжързват с определен социален периметър на аудиторията, установяват се точните формални и съдържателни граници на всеки жанр, съответен подбор и на тематиката, определят се с подходящ език и ''стил''.

а) Висок стил - характерен за одата, епопеята, трагедията и дидактическата поема.

б) Среден стил - обхваща повечето жанрове на лириката, ''високата комедия'' (нейн първомайстор е Молиер) и трагикомедията.

в) Нисък стил - негови жанрове са романът, новелата, комедията, сатирата, бурлеската и др.

4. Значението на класицизма за европеския литературен процес:

- Той оказва някои негативни влияния върху литературната рецепция и представата за литература. Това често води до отрицателно отношение към значимата роля на важни худ. принципи като жанровост, употреба на худ. похват и т.н.

- Големите творци на класицизма са: Молиер, Корней, Расин, Боало, Лафонтен и др.