Класицизмът е литературно направление, което се осъществява основно в границите на един век и на една национална култура. Основните му прояви са съсредоточени през XVII век, въпреки, че явления, които могат да бъдат окачествени като негови предвестници, се наблюдават още в италианската литература от късния XVI век, а валидността на представителния му стил се запазва и в продължение на почти целия XVIII век. Аналогично на това, въпреки че има своите прояви и в други национални култури,класицизмът е най-вече френско явление. Той се ражда там като естетическа защита на идеологията на абсолютната монархия. Историческите му параметри се представят от късното управление на Анри IV, краля, който след унищожителните религиозни войни, разтърсвали целия XVI век, установява веротърпимостта във Франция, а след него и от владичеството на Луи XIV.

Като естетическа защита на абсолютичната доктрина класицизмът има ,. Идеалното общество се мислело като строго подредена и безупречно съгласувана йерархична система, увенчана от властта на краля. Подобна регламентираща и дисциплираща роля за сферата на културата била припозната на една нова институция-Френската академия, създадена тъкмо в тази епоха (1634г.). Задачата и била да направлява литературния живот, а също и изящните изкуства.

Наименованието на направлението отразява ориентацията му към наследството на класическата древност, което класицизмът превръща в свой идеален образец. В това отношение класицизмът изглежда естествено продължение на Ренесанса. Прочитът на Античността от двете културни епохи обаче е принципно различен. Художниците на Ренесанса виждат в античното изкуство потвърждение на антропоцентричните си идеи и стимул за творчество, докато за класицистите то се превръща в задължителна норма, или образец за подражение.

Най-съществена характеристика на класицизма е рационалистичният патос. За формиране на мисловната нагласа на епохата решаваща роля изиграва философията на Рене Декарт (1596-1650), основен момент в която е е поставянето на равенство между мисъл и битие. На Декарт принадлежи знаменитата фраза Cogito ergo sum (Мисля, следователно съществувам). Други важни положения на философската му система са разбирането за разума като висша мярка за истинност и изискването за дисциплина на мисленето-движение от простото към сложното или разделяне на елементарни части на всяко комплексно явление, подложено на изучаване.

В културата на класицизма разумът се възприема като естетическа ценност и като главен критерий за прекрасното в изкуството. В тясна връзка с рационализма е и стремежът към математическа точност в изкуството, предпочитанието към правите линии и цялостната симетрия (особено нагледна в проектирането на паркове и градини, които напомнят геометрични чертежи). Във връзка с рационалистичния патос е и строгото придържане към прословутите три единства в драматургията (единство на време, място и действие), което е резултат едностранчиво и неправилно тълкуване на античната драматична традиция.