Класицизъм:култът към разума

Понятието класицизъм има две сходни но все пак различни употреби.Едната употреба е дефинитивна,културно-историческа,съгласно която класицизмът е истетическа културно-историческа формация и художествен стил в Западна Европа през 17-началото на 19 век.Естетиката на класицизма като поява на рационалистичното изкуство започва да се оформя още в епохата на Късния пенесанс в Италия.Тя придобива завършеност като цялостна художествена система във Франция през 17 век в периода на укрепването и утвърждаването на държавната система на абсолютизма началото е положено от Франсоа дьо Малерб.Литературата на класицизма се характеризира със строгото спазване на естетическите поетическите и реторическите правила както и с рационалистическата философия.

Другата употреба на понятието класицизъм е по-обща и кфалификативна чрез която се определят най-високите постижения в областа на изкуството и литературата утвърдени в културната памет на дадена общност .Класически са немската и руската литературни поколения като пример за подражание или за оттласкване.Класици пък са тези личности чието творчество е несъмнен връх в рамките на някаква традиция.С други думи понятието класицизъм се употребява като общо понятие за изкуството,следващо традиционни и стаблни канони и на което се противопоставят нездравите стилове.

Политически промени(16-17 век)

Кризата на ренесансовия хуманизъм има своите основания в историческия ход на събитията е Западна Европа:бойните с Османската империя;превръщането на Испания в световна колониална империя и завоевателната и политиката в Холандия Фландрия и Италия.

Класицимът като официална културна политика

В резултат на политиката на централизиране класицизмът във Франция през 17 век става официален художествен метод.Абсолютната монархия създава социалните предпоставки и мисловно-псохологическите условия на естетическия нормативизъм.Принципите на официалността и общозадължителната хравствена система изискват от изкуството да спазва строга дисциплина на художествените идеи и форми.Хормативната естетика на френския класицизъм е в паралел е политически абсолютизъм.Идеята за исторически оправданата хеобходимост от подчиняване на чувствата спрямо разума.Във формален план задължителното следване на определена система от правила за художество.Със средствата на изкуството класицизмът има задължението да стимулира създаването и укрепването на единно общество подчнено на краля и държавата.Обществото през 17-18 век има амбицията да се самоопределя като вечно с веднъж завинаги установена организация от което закономерно следва че това общество смята и изкуството непроменено.

Утвърждаването на идеала за разумната посредственост

Ожестокочените религиозни конфликти през 16 век предизвикват силна социална реакция за ограничаване на убииствата.След преживените жестоки войни и обществени сътресения хората искат не победи а спокойствие.Търси се нов обществен императив нов идеал за човек който да е носител на най-добрия стереотип на поведение бил той никога несъществуващ,и да се изисква от всички да му подръжават.Така през 17 век европеиското мислене се съгражда като еталон за подражание общо значим идеал абстрактният идеал за човек спрямо който следва всеки да се равнява.В англия това е образът на джентълменът,във Франция- на кавалера:честният,възпитаният умен човек.Отклонението от обществената повеля се осъжда не от закона а от общественото мнение,чиито натиск обикновено е достатъчен.Изграденият по такъв начин социален