Въпрос 11:КЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА.ТРАНСФОРМАЦИИ НА ГАЛИЛЕЙ.ЗАКОН ЗА СЪБИРАНЕ НА СКОРОСТИ

Революционните твърдения ,че Земята се върти около себе си и около слънцето,а не е стабилната и неподвижна твърдина са се нуждаели от много убедителни аргументи и доказателства.Един от тези аргументи е класическият принцип на относителността,назован на името на Галилей:

С никакви опити вътре в една инерциална отправна система не може да установим дали тя е в състояние на равномерно праволинейно движение или в покой спрямо други системи.

Примерът на Галилей за инерциална система в диалозите е каютата на един кораб,който се движи равномерно и праволинейно в спокойни води.По същия начин,намирайки се на Земята и без да гледаме слънцето,звездите или луната ние не можем да знаем дали тя се намира в покой или в равномерно праволинейно движение.Галилей е знаел,че Земята не се движи по този начин и не е идеална инерциална система,а се върти,но въртенето е твърде бавно и по траектория с голям радиус на кривината,за да може да констатираме или усетим това за малък интервал от време.В този принцип Галилей е подразбирал само механични опити,т.к. електромагнитните не са били известни,а за светлината тогава не се е знаело,че се разпространява мигновено.По-точният израз на класическият принцип на относителността е:

Механичните процеси и явления протичат по един и същи начин във всички инерциални отправни системи и законите,които ги описват имат един и същ вид в тези системи.

Математическият израз на принципа се получава като се докаже,че основните закони на механиката запазват вида си при преход от една инерциална система в друга(при смяна на координатите,описващи механичното състояние за различни системи в съответните формули,изразяващи законите).Ако имаме 2 инерциални отправни системи К-неподвижна и К1(подвижна,която се движи с постоянна скорост V в положителна посока на оста Ох)