КИТОПОДОБНИ БОЗАЙНИЦИ

На нашата планета живеят около 80 вида от разред Китоподобни. Сред тях най-голям е синият кит, достигащ дължина 33 m и маса до 150 t (най-голямото съвременно животно), а най-малък е белокоремният делфин дължина около 2 m и средна маса - 50 kg.

Китоподобните бозайници са интересни животни. Предшествениците им се преселили от сушата във водата преди около 70 млн. г. и в процеса на еволюцията много добре се приспособили към новите условия. Тялото им придобило форма на риба, изчезнала космената покривка, редуцирали се ушните раковини и задните крайници, а предните крайници се превърнали в гръдни плавници. Китоподобните бозайници имат гръбен плавник, чиято твърдост се мени в зависимост от скоростта някои видове плуват със скорост до 50 km/h. Тялото е покрито с гладка и слузеста кожа, под която има дебел пласт мазнини. В горната част на главата се намират един или два носни отвора, които се отварят само при вдишване и издишване. При хладно време топлият и влажен въздух от дробовете образува фонтан, по размерите и формата на който може да се разпознаят отделните видове. През останалото време ноздрите са плътно затворени. Дробовете се свиват и се разпускат бързо и при кратко вдишване се обновява 80 90% от въздуха в тях (при човека само 15%). Някои видове китоподобни могат да остават продължително под водата, напр. кашалотът до 1 h, а синият кит до 50 min.

Храната си поглъщат цяла, без да я дъвчат. По начина на хранене видовете се групират в 2 подразреда Зъбести и Беззъби. Зъбестите китове имат голям брой еднообразни и леко закривени назад зъби. Към този подразред принадлежат семейства Делфини, Кашалоти, Човкомуцунести и Речни делфини. Беззъбите китове имат в устата си рогови пластинки балени, които изпълняват роля на цедилен апарат. Към този подразред принадлежат семейства Гладки китове, Ивичести китове и Сини китове. Стомахът на китоподобните е с 3 до 14 отделения и може да се разтяга (напр. финвалът събира в стомаха си до 1 t, а синият кит - дори до 1,5 t храна).

Китоподобните бозайници са предимно стадни животни. Големината на стадата при различните видове не е еднаква и зависи от наличието на храна. В зависимост от храната различните видове обитават различни райони на океана планктоноядните гладки китове предпочитат откритите пространства, сините китове плитководията, тъй като се хранят с бентосни организми. Много видове извършват миграции: през топлия период в студени води, където намират повече храна, а през студения период в топли води.

Полова зрялост достигат на възраст 3 6 г. Повечето видове се размножават два пъти в годината, като раждат обикновено по едно малко, което по размери може да достигне половината от дължината на майката. Малките се раждат и се кърмят под водата в продължение на 4 до 13 месеца. Китовете живеят до 50 г., а делфините до 30 г.

Китоподобни бозайници има по цялото земно кълбо. Едни от видовете са студенолюбиви и живеят в полярните и субполярните райони гренландски кит, белуха, нарвал (морски еднорог). Други са топлолюбиви и са разпространени в тропични и субтропични води малки делфини и кашалоти. Трети са широко разпространени кашалот, косатка. В Черно море се срещат 3 вида делфини белокоремен (обикновен) делфин, афалина (афала) и азовски делфин (муткур). През 1880 г. и 1926 г. в България е установяван малък ивичест кит.

Белокоремният делфин е космополит. Живее на неголеми стада. Често подскача над водата и не се гмурка дълбоко. Храни се най-често с дребна и малоценна риба,