КИСЕЛИНИ И ОСНОВИ. ДИСОЦИАЦИЯ НА ВОДАТА

Въз основа на теорията за електролитната дисоциация електролитите се делят на киселини, основи и соли.

Киселини

В

още

одните разтвори на солната киселина НСl, сярната киселина , сероводородната и някои други киселини. имат кисел вкус, променят лакмуса в червен. Те взаимодействат с активни метали, с основни и амфотерни оксиди и хидроксиди. Общите им свойства се определят от общия йон при електролитната им дисоциация.

още

Киселините са ковалентни съединения. В молекулите им има един или няколко водородни атома, свързани със силно електроотрицателен атом. Във воден разтвор тези водородни атоми се отделят като водородни катиони. Причината за това е, че ковалентната връзка, с която водородът е свързан с останалата част от молекулата е най-силно полярна и лесно се разкъсва под влияние на полярните молекули на водата. Получава се водороден катион и киселинен анион. Например електролитната дисоциация на HCl и на се изразява по следния начин:

Например електролитната дисоциация на HCl и на се изразява по следния начин:

Според теорията за електролитната дисоциация киселините са електролити, които във воден разтвор се дисоциират само на водородни катиони и на киселинни аниони.

Общите свойства на киселините се определят от водородните катиони, които се отделят при електролитната дисоциация на всяка разтворима киселина.

Един мол от различни киселини може да отделя различен брой молове водородни катиони. Този брой молове водородни катиони, които се отделят от един мол киселина определят нейната основност. Солната киселина HCl е едноосновна, сярната - двуосновна и др.