24. Кирило-Методиева традиция основни източници и паметници

Сведения за делото на двамата братя черпим от четири групи източници, разделени по езиков белег: славянски, гръцки, латински, романски и германски. По своята значимост текстовете са неравностойни, защото някои от тях само споменават имената на славянските първоучители, докато други подробно разказват за живота им. Някои съдържат противоречия в зависимост от културата на автора си или целта, с която са написани, сведенията, с които работят. Някои са легендарни, други са подчинени на средновековния канон, а трети са с непълна информация.

1. Най-многобройни са паметниците, писани на славянски езици.

А) Основни източници за Кирило-Методиевото дело са пространните им жития, познати също под названието Панонски легенди. Те отразяват много страни от историческата действителност на Х век; писани са от съвременници на Кирил и Методий. Житието на Кирил (Константин Философ) е писано при непосредствено сътрудничество на Методий. Други източници са кратките им жития, исторически хроники и документи.

Сред тях особено място заемат пространните жития на Кирил и Методий, които подробно описват живота им. Дълго време се е смятало, че авторът им е един и същ, днес обаче повечето изследователи считат, че са написани от учениците на двамата, като житието на Кирил е писано със съдействието на брат му. И двете дават подробни биографични данни за живота на двамата солунчани. Според традицията авторът на житието на даден светец пише още служба и слова за него като съпътстващи богослужебни текстове. Те също са дело на учениците им. Похвалното слово за Кирил принадлежи на Климент Охридски, негова е може би и службата, посветена на светеца. Службата за Методий е на Константин Преславски. Има обща служба за двамата братя, вероятно написана от техен ученик, който не е споменал името си. Цялата дейност на учениците е свързана с Кирил и Методий, те са свидетели на борбата им за утвърждаване на славянската писменост, затова дават подробни и точни данни.

Б) Сведения за славянските първоучители дават и други писатели от Златния век, които не са пряко свързани с тях Тудор Доксов, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Те имат допир с учениците и затова техните произведения са точни исторически свидетелства.

Кратки известия присъстват и в едни от най-старите славянски писмени паметници Асеманиевото евангелие (Х Х в.) и Савината книга (Х в.). Особено ценни са кратките жития от Х и Х век, които съдържат данни, неизвестни в по-старите източници. Създават се и легендарни текстове като Солунска легенда.

В) Източници от други славянски народи- чехи, сърби, поляци, руснаци.

Сведения за братята има в руската Повест за изминалите години, която се използва като основа за много по-късни съчинения.

2. Сведения от латински извори.

А) От тях най-стари и важни са папските документи от времето на папа Йоан V ( неизв. -882) и неговия наследник Стефан V (неизв. 891), защото са съвременници на двамата. Това са главно писма и инструкции, които разкриват отношението на Рим към дейността на братята и към славянските книги и богослужение. Особено ценни са сведенията на Анастасий Библиотекар, висш римски духовник, превел част от Кириловите съчинения на латински. Той изучавал сведенията за папа Климент Римски, чиито мощи Кирил открил в Херсон. Друг важен източник е Италианска легенда, писана преди 882 г. Като първоизточник тя е ползвала Пространното житие на Кирил и затова има датираща значение свидетелства, че житието е писано пред 882 г., следователно още преди Методий да почине през 885 г.

Б) Славянски текстове, но написани на латински език. Те свидетелстват за делото на двамата братя в Панония и Великоморавия. Това са : Кристияновата легенда (992 994), Моравска легенда, Градешки летопис и др. Според някои от тях Кирил е проповядвал християнството сред българите. Това се потвърждава и от някои руски летописи като Успение Кирилово, където се говори за просветителска дейност край р. Брегалница, където Методий е бил управител. Сведения за първоучителите откриваме и в чешките паметници Хрониката на Козма Пражки, житието на Прокоп, Моравска служба и т.н.

В) Паметници от немски, италиански, хърватски, сръбскки и ирландски автори. Дуклянска хроника (от гр.Дукля в Черна гора) потвърждава участието на Кирил в покръстването на българите и