Кирил и Методий живот и обществена дейност

/Донка Петканова Старобългарска литература част 1/

От векове в Европа властва убеждението за трите свещени езика латински, еврейски и гръцки, на които се слави бога. Започват нападки към Кирил и Методий и към славянското богослужение и книжнина, за дързостта им да създадат нов език. Нападките са от страна на Триезичничеството. Славянската писменост се появява късно и това е знак на нейната небожественост. По-късно са поканени в Панония от Константин Коцел, с цел той да постигне известна самостоятелност от немското духовенство, затова позволява на братята да разпространят славянсвото.
Те получават покани от папата да отидат в Рим, с надеждата учениците им да бъдат посветени лично от папата, и да се признае тяхното книжовно творчество, както и възможност за притъпяване на конфликта м/у източната и западната църква. Това се случва по времето на Фотий. Но на 24.09. 867г. Михаил е убит, а властта в ръцете на Василий I Македонец, който изпраща Фотий в манастир, а партиарх става Игнатий.
Преди да отидат в Рим, двамата братя се задържат в Венеция, където участват в събор на латинското духовенство. Тук Константин Философ произнася блестяща реч с/у триезичниците. Междувременно на 14.12. 867г. папа Николай умира. След като пристигат във вечния град братята са посрещнати лично от новия папа Адриан II, с големи почести. Папата одобрява славянските книги и ръкополага славянските свещеници. За Кирил и Методий това е голяма победа. Славянските свещеници започват да служат в римските църкви на славянски език. Така славянската писменост и славянския книжовен език, а това ще рече и старобългарският, са официално признати на дума и на дело. Езикът на Кирило-Методиевите книги става трети културен език в Европа. Триезичната теория не е сразена, борбата трае още 3 години. Методий многократно е заточван и е принуден да си намери убежище и богослов в България. Именно тук борбата завършва блестящо и се утвърждава завинаги делото на солонските братя.
Константин е повален на легло то тежко заболяване, но дори и на смъртното си ложе, той е загрижен за делото. Осъзнал голямото му значение, Константин го поставя по-високо от молитвите си. Преди смъртта си той приема монашеска схизма и монашеското име Кирил. Умира на 14.02. 869г. на 42-годишна възраст в Рим. Погребан е в базиликата Св. Климент от дясната страна на олтара, където и до днес е запазена неговата гробница.
Коцел измолва Методий за панонски учител. След това го изпраща в Рим, за да бъде ръкоположен за епископ на Панония. Но в Регенсбург е устроен съд, против Методий, който протича с грубости и физически насилия, присъства и немският крал Лудовиг. През есента на 870г. Методий е осъден и освободен по папско нареждане през 873г. това става причина моравците да изгонят от земите си немските епископи. С писмо те умоляват папа Йоан VIII да им даде Методий за архиепископ и учител.