Кирил Христов Хей,пролет иде!
Пробуждането на новия живот

Посрещнат възторжено от литературната критика,Кирил Христов е първият български поет,който налага в лириката си жизнеутвърждаващата тема за непреходното щастие на човека,издигнал се над ограниченостите на бита и прозрял истинската красота в света на живата природа.Поетът успява да я предаде в нейната динамичност,подвижност и променливост.Но той не възприема пейзажа само като хармоничен декор на настроенията си.Това,което провокира мощната чувствителност на Кирил Христов,е многообразието,многобагрието,чудната игра на природата.Лирикът води един непрекъснат диалог с нея.Използвайки богатите възможности на словото,той претворява съвършените и форми,звуци и багри в силни,вълнуващи и запомнящи се стихове.
Поезията на Кирил Христов е земна,веществена,изключваща по-сложни и дълбоки психологически състояния.Един от източницте на творчеството му е народната песен.В нея той намира самородна красота,жизнеустойчивост и неподправена прелест.За самия поет,а и за българската поезия най-ценни и наситени с трайна художественост и поетическа сила творби си остават малките ,изпети сякаш на един дъх,песни за природата.В областта на пейзажната лирика поетът създава ненадминати образци,в които всичко е движение на форми и цветове,всичко е осезаемо,видимо,материално.Отвлеченото и абстрактното му е чуждо,призрачният свят на сенките му е непознат.За твореца интерес представлява живата природа-това,което може да се докосне,да се види,да се чуе.Вълнува го шумът на листата и водопадите,ромонът на потоците,движението на облаците,гласът на горите,закачливите отблясъци на водата.
Кирил Христов умее с точни щрихи да пресъздаде природната картина, да одухотвори природните сили.Стихотворението Хей,пролет иде! показва отношението на лирика към живата природа.Основното чувство в творбата е жизнерадостно,бодро,приповдигнато.От нея струи истинско поетическо опиянение,предизвикано от красотата на обновяващата се природа.Междуметието в началото на първия стих е своеобразен вик,поздрав към настъпващата пролет:
Хей,пролет иде!Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат,дявол знай.
Дерат се ризите на планините-
хей,пролет иде в наший роден край!
Употребата на народно-разговорна лексика дявол знай,създава усещане за волност,непринуденост и спонтанност на споделените чувства.Представата е динамична и жива:Дерат си ризите,а алитерацията засилва внушението за устремения порив на природата към обновяване.Неколкократното повторение на възгласа Хей,пролет иде!,изразява спонтанно бликналото жизнерадостно чувство от съживяването на природата,от динамичната и промяна.Най-борбеното цвете-нежното кокиче,което успява да пробие замръзналата земя и да надигне прелестната си бяла главицае одухотвореният образ на победата-тържество на пукналата пролет:
Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете се обади.
Хей,пролет иде в наший роден край!
Кирил Христов използва активно символиката на белия цвят,за да внуши усещане за чистота,невинност и обновление.Всички зрими детайли в стихотворението са