"КИНО" В БЛИЗЪК ПЛАН

"Кино" определено не е сред стихотворенията на Вапцаров, които са в центъра на критическото внимание. В това отношение то далеч отстъпва пред широко коментирани текстове като "Вяра", "История", "Предсмъртно", "Песен за човека", "Двубой" и т.н. Само по себе си интересно би било да се изследва канонизирането на едни творби за сметка на други в творчеството на един и същ автор, в случая - на Вапцаров, но това е предмет на друг тип разглеждане.

Все пак тук не можем да не посочим два изключително силни анализа на това стихотворение от Сабина Беляева и от Радосвет Коларов .

И така, през 30-те години киното "влиза" в поезията на Вапцаров. В много от неговите стихотворения при едно търсещо четене могат да се открият "кадри" от прожектираните тогава филми, кинохроники, прегледи и пр. Тук, освен на "Кино", можем да се позовем на стихотворения като "Един слеп", "Двубой", на стихотворенията от т.нар. "Испански цикъл", а също на "Епоха", "Пушкин", "Хроника" /"В заводите "Круп".../. Вероятно този списък ще се стори прекалено обширен, но всеки от текстовете би могъл да се ситуира в конкретиката на отделни кинопрожекции из софийските киносалони по това време. И нещо по-важно, у всеки от тези текстове можем да открием една кинематографическа стилистика. Знае се, че Вапцаров редовно е посещавал документалните прегледи с кадри от Испанската гражданска война, а през 1938 неколкократно гледа нашумелият документален филм "Блокада", разказващ трагедията "..из улиците на Толедо/ и пред стените на Мадрид" ("Испания") . Руските кадри от "Един слеп" и "Пушкин", излъхващи нестихващ оптимизъм, също са могли да се видят в кинотеатри като "Глория палас" и други, прожектиращи предимно руски филми и кинохроники, витринни за страната на победилия социализъм.