ВЪЗНИКВАНЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЕЙНСИАНСТВОТО

Теорията на Дж. М. Кейнс представлява от само себе си опит да се създаде приемлива политическа икономия в един особен исторически момент - световната криза от 1929 - 1933 г., когато на хората са необходими както осъзнати действия за нейното преодоляване, така и методи за нейния социално-икономически анализ.Всички негови теории в определен смисъл са свързани с темата за реализацията и кризите .

В основата на т. нар. от него запаси и потоци", разглеждани и анализирани в икономическия му модел, централно място заемат осъзнатите действия на хората, а не стихийните обективни пазарни сили. Това именно прави книгата на Кейнс Обща теория на зетостта, процента и парите", неотразимо привлекателна за своето време. Според него създаването и изменението на доходите също може да бъде свързано с поведението на хората - това от своя страна се разглежда от Кейнс като възможност за осъществяването на такъв контрол, който ще съдейства за отстраняването на породените от самата система циклични колебания в икономиката. В резултат на това социалните групи в кейнсианския модел могат да се разглеждат като движещи сили на всички склонности" на индивидите, определени от него. От само себе си тези групи често представляват само съвкупност от индивиди, действащи и ръководещи очакванията, характерът на които не е точно определен, било поради спекулативни намерения, било поради подчиняване на някои действия па централната банка. Освен това нито една от тези групи, за които той говори, не изразява присъщите й социалнокласови интереси.

Още в началото на своя труд, озаглавен Обща теория на заетостта, процента и парите", Кейнс посочва, че главната му цел е ... аргументи и изводи да се противопоставят на аргументите и изводите на класическата теория, в която аз съм се възпитавал и която , както и 100 години назад , господства над практическата и теоретическата икономическа мисъл". Той се опитва да докаже, че постановките на класическата школа са приложими не към общия, а само към особени случаи в икономиката, тъй като икономическата ситуация, разглеждана от представителите на класическата школа, според него представлява само един определен случай от възможните състояния на равновесие в икономиката.

В глава втора на своя фундаментален труд, озаглавена Постулати на класическата икономическа теория", той посочва, че в икономическата литература до сега не е изследван детайлно проблемът за действителната заетост на наличните трудови ресурси. Според него класическата теория за заетостта се изгражда върху два основни ностулата;

1) Работната заплата да е равна на пределния продукт па труда, т. е. работната заплата на заетото с труд лице е равна на стойността, която е била загубена, ако заетостта се намали с една единица. Според класиките това равенство би .могло да се наруши, ако конкуренцията и пазарът се окажат несъвършени, т. е. при несъвършената конкуренция.

2) Полезността на работната заплата при даден брой заети работници е равна на пределната тежест на труда при тази величина на заетост. Понятието тежест трябва да се разбира в смисъл, че включва в себе си всякакви причини, които могат да подтикнат отделната личност или група от хора въобще да не работят, отколкото да се съгласят на работна заплата, полезността на която е под известния минимум.

Според Дж. М. Кейнс представителите на класическата икономическа теория допускат съществуването само на фрикционна" и доброволна" безработица. Изключва се съществуването на т. нар. принудителна"