1.Джон Мейнард Кейнс жизнен път

През 30-те години на нашия век автоматично регулираното пазарно стопанство претърпява крах и под въздействието на ожесточената конкуренция между капиталистическите монополи настъпва криза в използвания стопански механизъм на капиталистическата икономика. През този период представителите на икономическата мисъл защитават твърдо становището, че без държавна намеса в икономиката капиталистическото общество ще загине. Кейнсианската икономическа теория, провъзгласена за най-голямото достижиние на ХХ век, започва да се прокламира като една панацея за всички беди и противоречия на капитализма, като икономическите кризи на свръхпроизводство, масовата безработица, ниските темпове на икономически растеж, нерационалното използване на производствените мощности и др. Политическата икономия през този период отразява обективната зависимост на икономическото мислене, на познавателно-идеологическия процес от състоянието и развитието на капиталистическия начин на производство и степента на изострянето на основните противоречия на капиталистическото общество. Растящото имуществено неравенство, породено от инфлационните процеси през този период, пораждат необходимостта от кейнсианските рецепти, свързани с използването на средствата за социално осигуряване. Една или друга икономическа теория претърпява крах и слиза от употреба не само тогава, когато влезе в противоречие с фактите от реалната икономическа действителност, но и когато тези противоречия достигат такива размери и форми, че тя вече не може да изпълняява своето главно предназначение, а именно да съдейства за хармоничното развитие на обществото и да отговаря на интересите на господстващата класа в него. Световната икономическа криза от 1929-1933 г беше именно причината Законът на Сей за автоматичното регулиране на икономиката, изключващ възможността от икономически кризи на свръхпроизводство, да загуби своето значение и да се яви вече като спирачка за обосноваването на необходимостта от държавномонополистическо регулиране в обществото.

През 30-те години на нашия век кейнсианството е не само водещо направление в икономическата мисъл, но и теоритична база на държавномоноплистическото регулиране. В резултат на това то получава и наименованието Политиката на регулираното търсене. Основоположникът на това направление в икономическата наука Джон Мейнард Кейнс осъзнава необходимостта през този период от нов курс не само в теорията, но и в икономическата политика. Десетилетия наред той решително се обявява против господстващата неокласическа ортодоксия с нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в икономическите процеси и явления. Пълното несъответствие на тази доктрина с действителността тогава е причината той да разработи теория, обхващаща много по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършената конкуренция и несъвършената информация. Кейнс се стреми да разработи рецепти за икономическото регулиране на капиталистическата икономика с оглед смекчаването на противоречията в нея и осигуряването на условия за стабилен икономически растеж.

Независимо от увлечението на английските икономисти през този период към т.нар.чиста икономическа теория, Кейнс през целия си живот е участвал във формирането на вътрешната и външната политика на английското правителство.

Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г в английския град Кеймбридж в семейство на професор по логика и икономическа теория. Завършва Кеймбриджкия университет и от 1906 г работи в него като професор по политическа икономия. Първоначално в своите