Тема 10

Изчезващата бъзрожденска библиотека. Казусът Неофит Рилски

. Неофит Рилски и книгите

Първите творчески прояви са от 2-рото десетилетие на ХХ в. Подготовката му е от Рило-манастирското училище и прочутата гръцка гимназия в гр. Мелник. Той е представител на 1-тоо поколение бъларска интелигенция и в същото време е духовно лице. Той е човекът, който коренно преобразява българската образователна система.

• От 1826 до 1831 г. е учител в гр. Самоков. Човек, който ползва гръцката литература в оргинал, интересува се от новоизлезли педагогически съчинения и по спомените на съяременниците си, насочва учениците си към съставяне на речници, превод от гръцки език и изработване на помагала.

• От 1835 до 1837 г. е непосредствен оганизатор и изпълнител на проекта за новобългарско училище в габровската гимназия. Една от първите основни черти на схващанията му е разбирането му за светския характер на образованието.

Той е 1-ят български преподавател, който през 1836 г. изработва географски глбус и за 1-ви път използва географски карти в обучението. Първият човек, който отрежда мястото на родния език в процеса на обучение. Петър Берон е човекът, който изказва мисълта за въвеждане на езика в образованието, В. Априлов я доразвива, но Н. Рилски е този, който я въвежда в практиката. Той има значителен принос за създаването на учебната литература.

По време на престоя си в Букореща, през 1834 г. подготвя за печат 2 книги:

• Взаимоучителни таблици тя дава представа за произношение, групиране в срички и граматически категории. Съвети от Библията случки с поучителен характер, дидактически заключения, здравни съвети, представа за времето, сезоните, часовете и възрастите в човешкия живот.

• Българска граматика започва с посвещение на ползата т светското образование. Следващата част е педагогическо предуведомление. Това е изключително пространна част към българската граматика, кояти изтъква ролята на всеобщата българска граматика като начало на познанието. За основа на новобългарския език трябва да се приеме черковнославянския. Тази част завършва с патетичен финал с реторични въпроси.

• Кратка гръцка граматика в предговора обяснява причините, които са го подтикнали да напише граматика на гръцкия език и за първи път заявява намерението си да издаде гръцко-български речник.

• 1835 г. Православен катехизис

• 1836 г. Служба за житие на Иван Рилски

• 1837 г. Краснописание

• 1840 г. Превод на новия завет

• 1851 г. Аритметика

• 1852 г. Христоматия за изучаване на славянските езикци счта се за първият сериозен опит в областта за изучаването на слвянските езици.

• 1875 г. Българо-гръцки речник

• 1879 г. Описание на Рилския манастир

И 2 автобиографични текста:

• Кратка автобиография

• Завещание