Казус по стопанско управление

Увод

В специалната литература съществуват различни становища за термина мотивация. Най-общо вижданията на специалистите в поведенческата теория могат да се сведат до следното:

• мотивацията винаги е свързана с потребностите на индивида, с неговата психическа нагласа и наклонности към задоволяването им;

• мотивацията е процес и засяга поведенческия избор, насоченост и цели за дадена дейност.

Настоящата разработка ще разгледа мотивацията на персонала във финансовата сфера, на примера на Българска финансова група ДЗИ АД.

Както е известно, ДЗИ Груп АД обхваща различни сфери на дейност. В холдинга, служителите, които осъществяват дейност в сферата на банкирането имат съвсем различна мотивация от агентите, които работят в областта на застраховането, най- вече поради факта, че става въпрос за различен начин на заплащане и различна дейност.

От друга страна, като съвкупност, застрахователния агент е ключова фигура сред участниците на застрахователния пазар. Застрахователя е вид посредник към потребителите на застрахователна услуга и застрахователното дружество, а от друга страна, неговото възнаграждение е процентно. Предвид факта, че в страната няма съществено висока застрахователна култура, а и предвид високата конкуренция в бранша, това създава предпоставки за известни проблеми при мотивирането на персонала. Необходимо е да се има предвид и следното: застрахователния агент трябва да е достатъчно мотивиран, за да мотивира и потребителите на услугата.

Повишаването на качеството на обслужване в застраховането от своя страна може да бъде постигнато с непрекъснато усъвършенстване на агентската дейност. Мотивацията на хората от гледна точка на застраховането е свързана с нагласата на населението да застрахова своето здраве, живот или определено имущество. В тази връзка ролята на застрахователния агент за мотивацията на хората да застраховат се свежда до редица задачи, които обаче агентът не може