Казус по правно регулиране на маркетинговата дейност

1. Сключен ли е договор между посочените страни и необходима ли е някаква форма за неговата действителност

Според Закона за задълженията и договорите, предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Според чл 14 ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители.

Следователно, ако не се взема предвид заплащането, то договорът не е задължително да бъде включен в писмена форма.

2. Какви са характерните белези на договора за маркетингово проучване и в кой закон се съдържа правната му уредба

Договорът за маркетингово проучване е вид консултантски договор.

С консултантския договор, консултанта се задължава да даде консултация по поставен от възложителя въпрос, а последния дължи възнаграждение като насрещна престация срещу предоставената услуга.