КАТЕРИЦОВИ ГРИЗАЧИ

Сем. Катерицови е едно от най-големите от разред Гризачи. Към него принадлежат около 230 вида от 39 рода. Видове от това семейство има в Европа, Азия, Африка и Америка. Едни от тях са обитатели на дървета, други живеят в дупки. В България се срещат само 2 вида от 2 рода обикновена катерица и европейски лалугер.

Обикновената катерица е типичен представител на дървесните обитатели. Има относително дълги крака (19 32 cm), стройно и леко тяло (180 - 1000 g) и пухеста опашка (служи й бързо да се спуска като парашут и е дълга 19 31 cm). Окраската на козината зависи от местообитанието, от възрастта и от сезона. През лятото горната страна на тялото е тъмнокафява до черно-кафява, а през зимата сиво-кафява до тъмносива. Долната страна на тялото е винаги бяла. Обикновената катерица има големи очи и дълги уши с кос-мени кичури. Краката са с дълги ходила и с удължени пръсти със здрави и закривени нокти.

Обикновената катерица се среща в широколистни, иглолистни и смесени гори, в паркове и градини. Храни се с орехи, лешници, семена на дървета, плодове, гъби, ягоди, с насекоми, дребни птици и яйцата им, но също така леторасти, връхни пъпки и кора на дървета. Използва хралупи или си прави гнезда от малки клони и ги постила с мъхове и лишеи. Обикновената катерица има зимни топли и летни запасни гнезда. През зимата не изпада в състояние на хибернация (зимен сън), но не е особено активна. Прави си хранителни запаси, които крие между корени на дървета или под мъхове. Размножава се 2 3 пъти годишно, като ражда най-често от 3 до 4 малки, които кърми около 2 месеца.

При липса на храна катериците могат да правят значителни походи. Описани са редки случаи, когато тези гризачи преминават стотици километри, преплуват реки, движат се в големи групи (фронт до 300 km) в продължение на месец месец и половина със скорост до 4 km/h.

Обикновената катерица нанася понякога вреди на горското стопанство и на овощните градини. Има ценна кожа и преди в България са добивани с хиляди кожи, поради което числеността й силно е намаляла. Напоследък се среща все по-често в паркове дори в големи градове.

Обикновената катерица свиква лесно с човека и приема храна от ръката му. Пионерите могат да провеждат наблюдения върху живота й, да поставят хранилки и да не позволяват тя да бъде плашена и преследвана.

Европейският лалугер е разпространен в България до 2000 m надм. вис. Обитава открити полета и равнини (пасища, необработени земи, канавки и насипи край пътища и др.). Най-масово се среща в Добруджа и по поречието на Дунав. Тялото му е дълго до 24 cm, тежи 150 - 350 g, а опашката е с дължина 5 6 cm. Козината по тръбната страна е сиво-жълтеникава със светли петна, а по коремната сламеножълта. Муцунката е черна, а ушите съвсем малки. Очите са големи, черни и около тях има ръждивожълти пръстени.

Европейският лалугер си прави временни и постоянни дупки, обикновено с един