Картината на света в Преди да се родя

Ивайло Петров е първият автор, пишещ произведение от свое име, говорейки за случки преди неговото раждане. Прочитайки заглавието Преди да се родя очакваме разказ за спомените на друг човек, но не е така.

В повестта си Ивайло Петров разглежда с надсмешка и ирония невежеството и простотията на тогавашния свят, използвайки за пример своите баба, дядо и баща. Освен това, той критикува примитивният и първичен живот, както и изостаналостта на времето и нравите.

Още от първият ред на повестта става ясно, че родът, семейството на автора не се състои от умни и образовани хора. Изяснява се също, че са бедни:... пришляпа боса купчината тор.Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави. От изразът ... и се оригваше на лучена чорба пък се разбира за ниската култура на бабата. Но не само нйната, а и на цялото семейство.

За семейството на авторовия баща от първа глава разбираме още, че не им се носи добра слава из селото. Това става ясно когато бабата тръгва да търси жена за Петър, мислейки си, че всички свободни, неомъжени моми ще се изсипят пред вратата на дома . Да, ама не! Всяка мома, която попитала отказала. Но, за да не се самонарани, бабата излъгала дядото, а и себе си, че нито една от момите в селото не харесала.

Именно затова се и стигнало до Гочо Патладжана: Ако не бе се зел да ме ожени баща ми..., баща ми никога нямаше да свърши сам тази работа. Петър седял в някой ъгъл и само гледал ергените как бърникали в пазвите на момите.

Тъй като в селото не се носела добра слава за семейството на Петър, трябвало момата да бъде от друго село. Така една вечер авторовия баща и Гочо отишли на гости у някакви Гочови роднини в Могиларово. Когато пристигнали, Патладжана казал, че са тръгнали добитък да търгуват, за да покаже, че Петър е богат, какъвто всъщност не е. След известен престой момичето, което трябвало да оглеждат се появило. От невежливост и свенливост обаче Петър видял само едно бяло кадифено копче, което по- късно го преследвало.

В епизодът. В който от Могиларово изпращат пратеник за оглед, изпъква нечистоплътността на героите и тяхната мърливост и тяхната мърливост, но също така и алчността на дядото. От посещението също личи и ниската им хигиена. Дядото миел косато си само на Великден, когато ходел на черква. Бабата пък ходела всяка седмица, но не си миела главата. Най-ярък пример за ниска хигиена се създава при Петър. В повестта се казва, че той изпитвал страх от водата. Изплашил се да не се одави преди най- значимото събитие в живота си, затова и си останал мръсен и