Как да си обясним широкото разпространение на картелите в началото на века и отсъствието им в повечето отрасли днес?

Картелът, според определението, издигнато от Комисията за защита на конкуренцията представлява тайно хоризонтално или вертикално споразумение между предприятия, които функционират на определен пазар. Картелът е свързан с договаряне на определени условия, от които страните извличат взаимна изгода, но те остават тайна за външни страни. Членовете на картела договарят цени, пазарни дялове, разпределение на клиенти, разпределение на територии, тръжни манипулации, общо количество на крайна продукция и разпределение на печалбата. Картелите се формират за постигане на взаимна изгода на участващите предприятия с цел изкуствено повишаване на цените и извличане на по-голяма печалба.

Картелите обаче нарушават възможността на потребителя да избира. Нещо повече, картелите се считат за формации, които нарушават закона за защита на конкуренцията.

Изключение се прави при публичните картели, при които правителството е в състояние да установи и наложи правила по отношение на цените, дистрибуция в условия на остър недостиг и други подобни проблемни ситуации. Разрешено е образуването на публични картели, например картели в сектора на износа, транспортни обединения, картели при депресия, кризисни картели и картели, които се създават с цел оптимизиране на отрасловата структура. Международните договорености за обмен на стоки, които засягат доставките на кафе, захар, консервирани храни и суров нефт са примери за международни картели, които функционират на основата на споразумения между отделни национални правителства.

Към настоящия момент, повечето развити страни имат и прилагат законодателство за ограничаване на картелите. Това се налага, тъй като картелите предизвикват ограничение на конкуренцията като: фиксиране на