Карнавалният и истинският свят в стихотворението Маска

от Яворов

Светът на Яворовия лерически герой е свят на самотния разум,свят на раздвоения човек,който не може да намери своя покой.Затворен в мрака на този свят,той е принуден да носи в себе си неутолимо страдание ,разяждаща жажда по познание,която не може да бъде удовлетворена.един от водещите мотиви,свъзани с раздвоението,е мотивът за маската,който се среща своеобразно трансформиран в много лирически творби.В едноименното стихотворение Маска този мотив се развива в различни посоки,сплитайки почти всички ключови проблеми,характерни за късното Яворово творчество.

В световната културна история карнавалът е свързан с ритуала и празника.Именно в него са показани онези начала,които снемат битовото ежедневие на индивида и го насочват към вечните роли ,към света на идеалните стойности.празникът преодолява самотното съществование на човека,изграждайки ритуланото единство ,съединявайки го с другите в общността.В стихотворението на Яворов обаче тази представа за карнавалното е преосмислена .Бродещият лирически Аз не се чувста приобщен към света на хората.Нещо повече унифицираното множество в Маска има само ролята на общ фон, пред който самотата на Аза продобива още по-големи размери.

Ако каранавалът по принцип се свързва с представи за веселие ,музика и усмихнати лица,то в поетическата творба на Яворов той е обрисуван не толкова като забава ,колкото суетня и шумотевица безсмислената вечна суета на живота.В традицията карнавалът е събитие ,което предлага на човека готови отговори за света и мястото на индивида в него.В стихотворението на Яворов лирическият Аз се лута в търсене на свръхземните сили ,които никой век не разреши.Ако веселата тълпа на карнавала символизира житейските наслади ,плътското начало,то самотният лирически човек ,потънал в своята печал и залутан сред другите ,прилича на скръбна сянка и ненапразно му подвикват:Хей смърт,дай на живота път!

Маска е творба, изтъкана от контрасти контрастират светът на лирическия Аз и светът на тълпата ,контрстни са жизнерадостната маска на вакханката и маската на смъртта ,която носи Азът.Вечното веселие на шумолящия живот контрастира на мъчителните въпроси ,които си задава героят.

От контраста се пораждат важни проблеми в стихотворението коя е истинската действителност ,къде е границата между живота и смъртта ,кое е истина и кое лъжа.Може би най-важният от тях е : има ли въоще граница ?Не е ли животът просто една маска на смъртта ?Не е ли денят маска на нощта?

Смъртта- не виждам друго в белия кивот

На твоите скрижали тайни,оживот!

В лириката на Яворов има стихотворения ,в които неведението ,мракът и безнадеждността не са представени като изконни,а като нещо дошло впоследствие.И в трагизма на това настъпване прозвучава темата на ослепяването,стъмняването.Така е и в Маска:

Беше ден,

свалих аз маската му и пред мен

въздъхна нощт и вече се не съмна.

В творбата суетящият се свят създава представата за нещо изкуствено ,в него шестват хора-маски,сипят се конфети и се веят изкуствени лозови листа.

Самият Аз също е една от лутащите се маски-самотен търсач,човек,на границата между света на божествения космос и на обикновения свят.Но какво е маската?Едно от съмненията ,което се поражда в текста на творбата ,е:не е ли маска и страданието,скръбта,самотата на мрачния търсач?Защото смъртта е също персонаж в