Приносът на големият български възрожденски писател и публицист Любен Каравелов в изграждането на новобългарския книжовен език е значителен и многостранен.

Когато Л. Каравелов започва в Букурещ издаването на свой самостоятелен вестник, още в първите му броеве отделя място за специални статии върху езика. В езикът, като в огледало, са видими самият народ, с своите достойнства, с своите погрешки, с своето образование и понятия, с една дума, езикът и народните песни са копие, което изображава самият народ. За това нашите учени мъже трябва да върват по духът на народният език или по самият народ...

Връзката език-народ е една основна идея, която Каравелов развива и осмисля както с оглед на идеите на съвременното му езикознание, така и с чсто патриотични възрожденски идеи. Тя обаче не остава само в сферата на абстрактните разсъждения, а се конкретизира в няколко основни положения.

Първото се отнася до разбирането му, че всеки език има своя граматика, поради което всеки, който пише граматика, не бива да копира от чужди автори и да привнася в родния си език чужди за него особености.

Второ, важно е устройството на българския книжовен език да стане не само на народна основа, но и на единна такава.

Трето, езикът трябва да се развива естествено, без прекомерната намеса на граматици и филолози, които искат да го устроят съобразно своите разбирания.

В правописната система на Л. Каравелов откриваме първоначално по-дълбоко осмисляне на съвременните основи на българския правопис и практическото им осъществяване чрез авторитетното дело на възрожденския деец. Ръководно начало на Л. Каравелов при обмислянето на правописните правила е било, че тряба да се пише с толкова букви, с колкото е потребно: нито с повече, нито с по-малко (Свобода). И нататък: За един глас не тряба да се пишат три гласни букви, защото туй, не само че не докарва никаква полза за езикът, а плаши децата с непотребни мъчнотии (пак там).

Какви са принципите и особеностите на Каравеловия правопис?

Л. Каравелов се обявява срещу буквите, за които няма вече звукове в системата на българския език; премахва писането на ьi и i (но употребява ъ и ь в края на думите само по традиция); въвежда единно означаване на еровия вокал ъ чрез буквата, премахва писането на юсове в глаголните окончания за 1л. ед. ч. и 3л. мн. ч. в сег. вр. При глаголите от I и II спр. и ги заменя с гласна а или я (след гласна): чета, четат-вм. чет , чет т; зная, знаят-вм. зна , зна тъ и др.

За употребата на старата ятова гласна Каравелов се ръководи от традицията, но свързва употребата й с двоякия изговор (гол мъ, д сенъ т. е. голям, десен). Той възприема източнобългарското правило, с две