КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

Едно от най-значителните нови явления в икономиката на съвременния държавно

монополистически капитализъм е появата на международни икономически групировки, характерни със сближаването и взаимното проникване на стопанствата на включените в тях страни. Това явление е известно под името капиталистическа икономическа интеграция.

Каква е същността на тази интеграция? Кои причини я породиха? Какви изменения настъпиха в световната икономика и в отношенията между капиталистическите страни под въздействието на интеграционните процеси?

Същност, причини, последици. Още при прехода към империализма националните граници станаха тесни за капитала. Стремежът към високи монополни печалби е в основата на икономическото и териториалното преразпределение на света. Борбата за влияние и надмощие е постоянно явление в. отношенията между монополите и империалистическите държави. Но тя не изключва, а предполага обединяване на няколко монопола или страни с цел да се постигне по-голяма изгода в острата конкурентна борба.

Капиталистическата икономическа интеграция не е обикновено споразумение между монополи, а процес на обединяване на икономиката и уеднаквяване на икономическата политика на няколко капиталистически страни.

Тя се разгръща на основата на междудържавни договори. Целта е да се затвърдят и укрепят позициите на обединилите се страни на дадени пазари, да се повишава ефективността на производството и на тази основа да се увеличава масата на принадената стойност. Най-важният белег на развитието на интеграцията е превръщането на национално обособения възпроизводствен процес в интернационален.

В резултат на интеграционните процеси се формираха няколко икономически групировки в капиталистическия свят. Най-развита сред тях е Европейската икономическа общност (ЕИО), известна под името Общ пазар. Тя бе образувана през 1958 г. Първоначално в нея влязоха, ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. По-късно към тях се присъединиха Англия, Дания, Ирландия, Гърция. Испания и Португалия. Други организации от този вид са Европейското обединение за въглища и стомана. Европейската асоциация за свободна търговия и др.

Интеграционните процеси в Общия пазар започнаха с изграждането на единен митнически съюз. Страните се съгласиха стоките да се движат свободно, без мита и ограничения. В същото време бе поставена външна митническа бариера другите страни, особено социалистическите, можеха да внасят стоки в държавите от Европейската икономическа общност само с много големи мита. Постепенно бяха премахнати националните ограничения за движението на капиталите, услугите и работната сила в рамките на общността. Възприета бе и единна аграрна политика. Така бе създадено междудържавно обединение и изграден регионален общ пазар в Западна Европа.