Петко Славейков

Канарче

Млъкни, канарче, у кафез,

не пей ми песен сладкоречна,

напомня ми тъжовно днес

станалото в страна далечна!

Напомня ми за у домя

твойта песен сладкогласна,

гласа на минала мома

в среднощ, пред месечина ясна,

когат' с разплетена коса,

пред нашто сетне разделенье,

сълзлива бършеше роса

и опрощаваше се с мене.

Забравил бях я аз на час,

но ти запя и как в почуди

направи сходство с нейний глас

и в мен тъги разбуди.

1852 г.