КАМИЛИ

Камилите (едногърби и двугърби) и ламите (безгърби камили) са обединени в сем. Камилови, което се отнася към самостоятелен разред (според други подразред

Мазолестоноги. Това наименование отразява характерна тяхна особеност за разлика от останалите чифтокопитни бозайници те нямат копита, а тъпи и криви нокти" долната повърхност на стъпалото е разширена двойна или единична мазолеста възглавничка.

Всички видове от разред Мазолестоноги живеят на неголеми стада в пустинни и в планински области. Дивата двугърба камила (бактриан) е запазена само в равнините на Центр. Азия. Към сем. Камилови се отнася и едногърбата камила (дромедар), която днес е позната само в опитомено състояние. Двата вида лами (гуанако и викуня) живеят високо в планините на Юж. Америка (викуня напр. до 5000 m надм. вис.). Одомашнени в Центр. Анди от индианците са гуанако (преди около 6000 5000 г.) и алпака (вероятно при кръстосването на гуанако с викуня).

Гъстата козина предпазва добре тези животни от студа и топлината. Те не са взискателни към храната ядат различни пустинни растения, а ламите дори мъхове и лишеи. Камилите могат да изпият до 57 1 вода наведнъж и да издържат дълго време без вода. Опитомените камили се използват като транспортни и товарни животни, а също за получаване на вълна, месо, мляко. Те са незаменими помощници на човека при условията на пустините, степите и планините. В някои арабски страни в миналото, а дори и днес съществува камилска бойна кавалерия. Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 km/h. От ламата алпака се получава тънка, дълга и качествена вълна, която се търси много и се използва в текстилната промишленост.

Поради хищническото отношение на човека всички диви мазолестоноги са редки видове и затова са под закрила. Дивата двугърба камила и ламата викуня са вписани в международната Червена книга.