Каменният град и социалната участ на неговите хора в книгата "Да бъде ден! на Хр.Смирнески".

Смирненски е поет, чието творчество е посветено изцяло и в полза на хората и тяхната социална участ. Каменният град е мястото, в което се разиграва тяхната човешка драма.

Бедните гаврошовци в поезията на Смирненски са не само пасивна жертва на живота. Творецът на книгата Да бъде ден осъзнава своята участ и вярва, че е възможно да бъде създаден един нов справедлив свят. Това осъзнаване формира неговата активна жизнена позиция.

Страданието в каменния град, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски. Тежката участ на героите и бездушието на обществото са заменени от безразличие към човешката драма.

В много стихове Смирненски разкрива незабравими картини и образи на човешкото страдание, а в други заклеймява грубия материализъм и обречеността на този безмилостен свят.

Поетът създава образите на улицата, тълпата, работниците и порутените предградия на града. Това е едно място, в което властват нищетата и страданието на хората.

В творчеството на Смирненски особено място заема големият каменен град като символ на света и живота. Облян от блясъка на суетата, той носи страданието на бедността, грохотът и прахта на делника.

Ти целият скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твоите електрични глобуси

все тъй празнично блестят

(Братчетата на Гаврош)