Календар и хронология

1. Астрономични основи на календара

В множеството от известните ни идеи за календара най-съществената му черта е че се гради върху популярни астрономични явления. Най-често такива са смяната на деня и нощта, изменението на лунните фази, последователната промяна в годишните времена. Тези явления свързани със съпътстващите ги три основни единици за измерване на времето са в основата на всяка календарна система. Те са слънчевото денонощие, лунния месец, слънчевата година.

Ако приемем с известен допуск, че слънчевото денонощие е постоянна величина сравнително лесно можем да определим продължителността на лунния месец и слънчевата година. Това са и основните измерителни единици за времето. Уточненията им са функция от развитието на астрономията, която днес минава за от най-проспериращите науки. Да въведем няколко най-семпли определения за основните единици за измерване на времето.

Синодичен месец. Основна единица в лунните календари е синодичния месец. Това е интервалът от време между две последователни еднакви фази на Луната. Първоначално той е бил приеман за равен на 29 денонощия. По-късно е установено, че лунният месец съдържа 29,5 денонощия. Сега средната продължителност на синодичния месец се приема за равна на 29,530588 средни слънчеви денонощия. Това в по-разбираеми измерения означава 29 денонощия, 12 часа, 44 минути, 2,8 секунди средно слънчево време.

Тропична година. Може би най-важното в развитието на календара е постепенното уточнение на продължителността на средната слънчева година. В първите календарни системи една година е съдържала 360 денонощия. Преди около пет хиляди години древните египтяни и китайци определили, че слънчевата година е равна на 365 денонощия. Няколко столетия преди нашата ера, както в Египет, така и в Китай продължителността на годината била уточнена на 365 и l денонощия. Затова и основно понятие в съвременния календар постепенно се налага т. нар. тропичната година. Това е интервалът от време между две последователни преминавания на центъра на Слънцето през точката на пролетното равноденствие.

С точното определяне на продължителността на тропичната година са се занимавали учени като П. Лаплас (1749-1827) през 1802 г., Ф. Бексел (1784-1846) през 1828 г., П. Ханзен (1795-1874) през 1853 г., У.Льоверие (1811-1877) през 1858 г. Имената са много повече от споменатите. Известният Д. Менделеев установява в таблица продължителността на тропичната година през различните епохи, установявайки, че големината на тази година се изменя с 0,54 секунди за едно столетие. Американецът С. Нюком на база измененията в продължителността на тропичната година предлага обща формула за нейното времетраене: Т=365,24219879 0,0000000614(t-1900), където t е числото на интересуващата ни година.

През октомври 1960 г. в Париж се провежда Х генерална конференция по мерки и теглилки. На нея се приема единна международна система от единици (СИ), както и