Какво значи да продадеш душата си на дявола ?

Есе по Приказка за стълбата на Христо Смирненски

Вечен е стремежът на човека да се изкачи колкото е възможно по високо по стълбата на живота. Процесът е продължителен. При него се променят не само целите, но и цялата човешка същност. Христо Смирненски разкрива поредица от жертви, от компромиси в името на мечтаната цел. Пагубни са последствията за личността, ако тя рискува щастието, честта и живота си в нейно име.

В диалога между Дявола изкусител и младия момък, виждащ в себе си отмъстителя за страданията на всички свои събратя, последният се идентифицира като плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. В своята наивна младост, гняв и безумие, младежът гори от желание за възмездие. Той обаче не разбира, че не може да сключи сделка с гения на злото, без да се погуби духовно. Момъкът се изправя сам срещу злото и самонадеяността му ще бъде наказана. Тя е лош съветник.

Още при първото стъпало на стълбата, Дяволът изисква жертва слуха му. Героят с удоволствие се съгласява и прескача наведнъж три стъпала, не осъзнавайки, че губи не слуха си, а отзивчивостта си към страданията на бедните си братя. Подмяната на едно от сетивата е подмяна на един от най ценните добродетели, които той притежава, което неизбежно ще доведе до промяна на духовната му същност.

За изкачването на следващата тройка стъпала, юношата трябва да заплати с очите си. Този път героят се замисля и вече не толкова охотно отстъпва зрението си. Задава си въпроса, какво ще прави, когато няма повече да вижда братята си, нито тези, на които трябва да отмъсти. Този момент е границата, която човек никога не трябва да прекрачва, защото при преминаването й се заличава разликата между разумните и безумните компромиси. Но фанатичното преследване на идеята за отмъщение го заслепява и той се решава на тази жертва, т. е. готов е да извърши още една подмяна на част от собствената си душевност. Чрез всяко поредно превъплъщение, момъкът започва да възприема света по друг начин, предавайки хората, за които се е борил.

Пътят нагоре по стълбата на живота е път на отстъпление на всичко ценно, което е притежавал момъкът и е следвал като ориентир в своя живот. Изменя на принципите си и на веруюто си, а същността му е все по ограбена.

Истинското поражение на човека настъпва, когато се отдаде напълно на злото. Дяволът му иска сърцето и паметта. Но какво е човек, останал без тях ? Ако не може да изпитва никакви чувства и ако не успее да съхрани спомените си, то какъв човек би бил той ? Вътрешният глас на момъка му подсказва да не се поддава на съблазните. Отговаря на Дявола, че ще му вземе всичко човешко . Но и този път пазителят на принцовете и князете успява да го изкуши и да погуби още една душа. При това злият демон не я взема цялата наведнъж, а я разпокъсва парче по парче, оставяйки убеждението в жертвата си, че върши всичко в името на доброто.

След дяволската намеса от плебей по рождение момъкът се възприема като като принц по рождение , т. е. той напълно е подменил самоличността си. Но човек, който гледа на света с подменени очи, слух, сърце и душа, вече има избирателна памет той вижда, чува и помни само това, което му изнася и остава сляп и глух за реалностите в живота.

Продажбата на душата води до загуба на самоличността. Води до предателство на ближните, но и до най голямото предателство спрямо самия себе си. Заслужава ли си човек да се домогне до материалните блага, ако се налага да изневери на себе си ? Не. Нищо на света не е по скъпо от човешката душа и от нейната способност да реагира адекватно на доброто и злото. В противен случай, стълбата вместо да го води нагоре в живота, ще го тласне надолу към дълбините на човешкото падение.