Алеко Константинов

Какво? Швейцария ли?...

Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна

завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна

природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил.

Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден

не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът

на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните

завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази

вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме:

посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене,

уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.

Ние сме, да речем, сто души. Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се

според средствата си с храна и от железопътната станция тренът ни понася към

Цариброд. Ти не си шовинист, в гърдите ти не гори войнствен огън, но все пак ти

си рожба на своето време и не можеш да се освободиш от понятията и чувствата на

сйвременниците си и като българин, минавайки през Сливница, не можеш да не

полюбопитствуваш где са ония места на тридневните сражения, с които българинът

се подигна в очите на света, като доказа, че умее да мре не само за свое, но и

за общо благо. Между сто души пътници все ще се намерят неколцина, които с

разказите си ще оживеят във въображението ти картините на сраженията върху

дремещите сега голи хълмове. Тия разкази за херойски подвизи ще предизвикат у

тебе особени вълнения, ще възбудят нови чувства, които ти не изпитваш в кафенето

нито при таблите, нито при скамбиля... Ето Драгоманския проход.Като змия се

извива тренът между хълмовете-скалисти надясно, покрити с лес наляво. Да, да, с

лес покрити. Тия оголени допреди десет години хълмове са вече завардени и да ти

е драго да погледнеш сега вълншстите върхове на гъстите млади дървета. Цариброд.

Полицейските власти са уведомени, че пристигат стотина български туристи и те са

се разпоредили вече да ги настанят за нощуване. Тяхната любезност и услужливост

те трогва. Ти благодариш тям, благодариш и на съдбата, която изрина ония

полицейски служители, които според разказите на царибродчани като пладнешки

разбойници са карали на сила да им носят ялови овци и да им водят ялови...

Зора се сипва. От всички страни се стичат към определения пункт бодрите

туристи. Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях от разни

съсловия и възрасти, стегнати за поход, снабдени с лека провизия, разсипват се

по шосето и закрачват пътниците. Едно продължително "ура" гръмват от лявата

страна на пътя. Тук са карантинните бараки, в тях са нощували половината от

другарите ви. Присъединяват се и те с песни, с весел говор, със смях, разбуждат

цялата долина. Никой не знае положително колко километра има път да се върви.