Какво приема и какво отрича

Алеко Константинов в новия свят

(съчинение разсъждение)

Пътеписът До Чикаго и назад е първата значителна творба на Алеко Константинов.Тя разказва увлекателно за пътуването на писателя до Америка.Въпреки че Алеко Константинов нарича пътеписа си леки хвъркати бележки,той е всъщност задълбочен поглед върху американската действителност.

Преди заминаването писателя си изгражда идеалистична представа за Новия свят.Първите му впечатления потвърждават това мнение и пътеписецът е възхитен от динамиката, мащабите и техническия процес.Но много скоро българинът осъзнава, че и Америка си има своите проблеми.Той е притеснен от действията на човека, унищожаващи природата, от корупцията и от мощната власт на парите.Тревога буди у хуманиста отчуждението между хората, автоматизирането им и духовното обедняване на човека.Митът за зелен рай е развенчан и Алеко Константинов стига до извода, че идеално общество няма.

Първото нещо, което вижда Алеко Константинов в Новия свят, е нюйоркското крайбрежие.То му прави впечатление с големия си мащабен изглед.възхитен и очарован от множеството кораби, лодки и какво ли още не, пътникът не знае :Кое да гледаш по-напред ? .Всички сетива се объркват.В тази жива картина е уловена красотата на Новия свят.Но писателят забелязва и нещо, което никога не би приел, и това е замърсяването и унищожаването на околната среда чрез :стотици фабрични комини, които стрелят към небето и разстилат димни пластове над целия град.Това писателят ще приеме като една от емблемите на Ню Йорк.Описвайки замърсеният въздух в града, внушава негативната страна на Новия свят.Той замърсява всичко наоколо дори застрашава здравето на човека и на естествената му природна среда :ръси сажди и по дихателните органи наянките.. Тук Алеко Константинов вижда вечната война между природата и модернизирания човек, който я унищожава. Авторът отбелязва това и продължава разказа си. Възхищавайки се на огромния Бруклински мост, на неговото съвършенство, на ума на човека, който го е построил. Той вижда заплашителната му мощ. Мостът изглежда грамаден, величествен като митично чудовище. Сравнено с човека, той е нещо колосално , дремещо с гигантските му сводове , а човека е сравнен с микроскопични двуноги животинки. Алеко контрастира образа на неговия създател и творението.

Пътника се разочарова и от митническите служители, от тяхното невежество. Наранена е националната гордост на българите. Алеко Константинов няма да приеме да приеме в своя свят това невежество. Тук той ще се сблъска с чуждия свят. За пътника е унижение да го потурчат. Но езиковата бариера се оказва непреодолима граница за Алеко Константинов. Тези служители засягат българските патриотични чувства. Тази случка кара пътника да се замисли , че на България и предстои още много път, за да стане известна като свободна държава.

Разходката в Ню Йорк отвежда писателя на една от най-красивите улици. Той сравнява своето и чуждото , двете улици Бродуей и Рингщрасе. Всяка една от тях си има своята красота. Бродуей олицетворява хаотичния, но красив свят , а Рингщрасе е спокойна , достолепна , носеща духа на миналото. Той е впечатлен от Бродуей , че там няма две еднакви сгради. Конкуренцията е съзидателна и благородна , тя е израз на стремежа на човека да постигне съвършенство.