Какво всъщност представлява сюрреализмът? Преди да се опитам да анализирам съответното стихотворение и картина от това изкуство ще си позволя да цитирам, част от тези, които са в основата на сюрреализма. Ето какво казва самият баща на сюрреализма Андре Бретон. Той дефинира следното определение за сюрреализъм:

Чист психически автоматизъм, посредством, който се възнамерява да се изрази било устно, било по всякакъв друг начин действителното функциониране на мисълта. Диктат на мисълта е отсъствието на какъвто и да е упражняван от разума контрол, извън всякакво естетическо или морално притеснение (Андре Бретон).

Нека да видим какво казва философът Енцикъл за това, какво представлява сюрреализмът според него:

Сюрреализмът се основава на вярата в превъзхождащата реалност на някои пренебрегвани преди него форми на асоциация, във всесилието на съня, в безпристрастната игра на мисълта. Той цели да разруши окончателно всички други психични механизми и да ги замести при решаването на главните проблеми на живота.

Сюрреализма е класика, но и новост. Той е свеж полъх в историята на изкуството. Той разгръща човешкото въобръжение до много висока степен. Произведенията на сюрреализма не отразяват света, те самите го създават. Всяка творба, всъщност създава един нов свят, свят в който всеки си представя нещата по различен начин, всеки има възможността да се отдаде на своето въобръжение и да види света през различни очи. Този свят е по-близък или по-далечен от общоприетият модел за свят. Сюрреалистите се обявиха против шедьоврите. Това е така, защото те самите създават шедьоври, шедьоври, които завинаги ще се възприемат като такива, това е нещо различно от общоприетото.

Нима всеки един от нас не си е представял едни и същи неща по различен начин. Всеки един от нас има собствено въобръжение, всеки от нас възприема света по различен начин, може би това, е което ни различава един от друг. Всички ние живеем в един свят, но този свят всеки го възприема по собствен начин, начин по който на нас ни изнася.

Това, което споменавах до тук може да бъде може да бъде подплътено от една сентентенция на Андре Бретон, а тя гласи следното:

Духът, който се потапя в сюрреализма, с възбуда преживява отново най-добрата част от детството си. За него това е почти като достоверността, с която давещият се за по-малко от минута преминава през всично непреодолимо в живота си.