Какво означава да си родолюбец днес

Според мен всеки човек трябва да уважава родната земя, да "тачи и милее" за нея. Това е пътя към националната ни идентичност и национална гордост.Много хора казват ,че няма с какво да се гордеят, но според мен това са признаци на самосъжаление и невяра в собствените сили и възможности.
Като изключим проблемите те са като призраците,всички знаят че ги има, но никой не ги е виждал в страната ни , които са друга тема, мисля, че има предостатъчно поводи за национална гордост. Личности като Вазов, Ботев, Йовков, толкова харизматични и символизиращи българщината, винаги ме карат да се чувствам горда. Всеки знае какви шедьоври на литература са сътворили те.Самия факт, че те са творили преди много години, но дори и днес техните произведения са основна част от изучаването на литература в гимназиите и университетите.Произведения като "Под игото" "На прощаване" и "По жицата" са нравственото и естетичното самоопознаване на българина.
Дати като националния празник на България 3ти март, 24 май - Ден на Светите братя Кирил и Методий, 2ри юни, 9ти септември са дати които ни карат да казваме гордо, че сме българи и, че сме си заслужили всеки сантиметър от родната земя, че сме си извоювали честно свободата и независимостта.
Градове като Калофер, Карлово, Велико Търново, Котел са места на българщината, места дали живот на българската нация.И до ден днешен когато посетим родната къща на апостола на свободата - Васил Левски се зареждаме неподправен чист патриотизъм и воля за промяна.
Националната гордост е себеуважение и самочувствие.Националните светини са проповедниците и.

Да бъдеш част от една общност и да знаеш, че принадлежиш към народ като българския, е гордост, която е в теб, в душата ти, в ума ти. Дори напускайки страната знаеш от къде идваш, кой си и как си се издигнал, кой те е създал като човек- твоята родна страна България.
Сигурна съм, че абсолютно всеки българин, независимо от кой край на света, е горд да бъде от България. Не говорим за социалното положение, нито за начина на живот, просто за онова чувство , че твоите корени са много стари и идваш от род, изграден от честни и достойни българи.
Националната самоидентификация е това, което поддържа всяка личност. Основата на психиката на човека се гради на това да бъде някой. Да бъде някой сред толкова много хора. И така достигаме до въпроса защо хората напускат страната ни, защо смятат, че не могат да се реализират тук. Младите хора с тъга оставят роднините си, приятелите, живота си с надеждата да постигнат нещо повече някъде другаде , крепейки ги единствено съзнанието, че са българи и не са сами.
Защото животът, хората, които са в България, всичките спомени, добри или лоши, са част от нас, от душите ни, а това означава, че всеки е една частица от това, което наричаме България и независимо дали се гордеем или не, си оставаме българи завинаги. Изключително горда и щастлива съм, че съм част от България, тази малка, но прекрасна страна, пропита с духа на един борбен народ, преживял много през годините.
Нестихващата радост, която се корени дълбоко в сърцето ми не се дължи само на дивната ни природа, пред която всички чужденци затаяват дъх, онемели от наслада и възхита. Многобройните страхотни постижения на великите български музиканти, спортисти и учени също представляват само малка част от крепостта на националното ни самочувствие и гордост, крепост, градена с непрестанни усилия, устояла на тежките