Какво отрича и какво утвърждава Алеко Константинов

в пътеписа До Чикаго и назад?

Пътеписът До Чикаго и назад е блестящото начало на литературната дейност на Алеко Константинов. Пътуването му през 1893г. за Чикагското изложение ражда леки хвъркати бележки- описание, повествование и разсъждение за Новия свят. Увлекателният разказ на впечатлителен наблюдател и яркият коментар на хуманист, са плод на съкровените мисли и чувства на писателя при срещата с Америка и на преживяванията му в чужда страна. В пътеписа общественикът Константинов описва видяното и го подлага на внимателен и проникновен художествен анализ, представя преимуществата, противоречията и проблемите на американското общество. Демократ по убеждение и хуманист по природа, Алеко не скрива нито възхищението си от чутото и видяното, нито своя смут от отчуждението и студенината на хората.

Смаян е писателят европеец от нюйоркското крайбрежие, опасано по цялото продължение със станции на параходи и железопътни компании. Грамадните фабрични постройки, внушителният корпус на Бруклинския мост, Чикагската кланица всичко е ново за Алеко Константинов и надхвърля неговите очаквания. Щастливеца е покорен от грандиозните гледки, възторгът му от величавите човешки творения няма граници. Изключителна е умело изградената зрителна представа, използваните в описанието изразни средства допълват впечатлението за невероятната динамика на