Какво от практиките на демокрацията в Атина може да бъде приложено в нашето общество

В Древна Гърция се поставя началото на демократичните процеси, които съпътстват съвременното общество. Разбира се, най - същественото от този модел е, че персоналният характер на държавата е независим от разпределението на властта и компетенциите относно вземане на решения вътре в самата нея. Той е характерен за атинската демокрация, както и за спартанската аристокрация, и официално не се променя и в Рим с прехода от република към империя. В традиционните монархии на гръцкия свят по същата причина за царете никога не се говори с царската им титла; Филип Македонски е просто "Филип, син на Аминтас". Само владетели с негръцки произход се представят с царската си титла и по този начин става ясно, че при тях няма действителна държавна общност, а еднолично господство; едва под персийско влияние елинските царе по-късно приемат царските си титли. От своя страна, тъй като древногръцката политическа мисъл е базата, върху която стъпва развитието на политическата теория в по-късните епохи Древния Рим, Средновековието, Просвещението, в условията на модерното общество до наши дни, то редица идеи на древногръцките мислители, изградили теорията на демокрацията в полиса могат да бъдат приложени в наши дни. Това са идеите на Платон, Аристотел и последователите им.

Под полис трябва да се разбира общото управление, а под политика уреждането на обществените работи. Полисът се образува от първостепенни общности, мъж - жена, господар - роб. Множество семейства образуват родов съюз, всички семейства образуват полиса. В тези възникнали през девети век пр. Хр. общества се развива гражданство (Демос), което обхваща всички свободни и политически равноправни граждани.