Какво ни дава училището?

(есе)

Светът на човешкото познание е необятен. Хилядолетия наред човечеството е синтезирало ума и постиженията на всички поколения. Но книгата на познанията никога не е завършена докрай. Непрекъснато си правят нови открития ноито си вписват в нейните страници. Тя е толкова голяма, че никой човешки ум не може да побере всичко онова което хората са натрупали през вековете като познание и опит. Как тогава ние, хората, да се ориентираме в нейните лабиринти и да открием това, което ще ни бъде най-необходимо в нашия житейски път ? Отговорът е само един училището. Под вещото ръководство на опитните учители ние ще почер-пим знания от мъдростта на поколенията, за да изживеем пълноценно и осмислено своя живот.

Години наред всеки човек трупа знания в различни обладти на живота и науката. От своето раждане, та чак до смъртта си, ние ние непрекъснато се учим. Неуморимо ще събираме все нови и нови знаниня. Но училището ни помага да се докоснем до различни науки в подреден и систематизиран вид. Некой смъртен не е в състояние да усвои в цялост дори само една наука. Никой химик, например, не би могъл да научи всичко, което е достигнато в неговата област. Дори и най-големите откриватели немогат да се похвалят с това. Човешкият живот ще си окаже кратък , за да събере и синтезира всички знания, които животът и науката ни предлагат. Зтова ролята на училището в това отнаение е незаменима. То ни поз-волява да се докоснем до всички области на човешкото познание и да опознаем основните закони на всяка наука.

Понякога ни е много трудно да вникнем в собствената си същност, да разберем човешката си природа. Трудно ни е да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото често желанията ни се различават с възможностите ни. За да намерим мястото си в живота, е нужно сме си ние самите. Макар и ранени от несправедливости, разочарования и безброй удари на съдбата, трябва да съумим да запазим обичта си към живота непокътната. Намирайки смисъл в него, много по-лесно ще бъде да докажем, че живеем, защото искаме, че знаем къде сме и че точно там би трябвало да бъдем. Това безспорно е много дълъг процес, а младостта е крехка и неопитна. За да се адаптираме по-бързо към действителността ни помага възпитателната роля на училището. Целенасочените му усилия със сигурност ще дадат резултат, ако сме упорити и трудолюбиви, волеви и мотивирани за успех.

Училището ми даде образование и възпитание, но ми даде и още нещо много ценно. Тук се родиха най-здравите ми приятелства, открих най-верните си другари. Тук се закърмих с Вазовата любов към ,,всичко българско и родно , с порива на страдащия Яворов да разгадае ,,две хубави очи и да се пребори със своите ,,две души на ангел и демон, с Дебеляновата нежност, с която лирикът докосва и гали душата ми и я отвежда към омаята на ,,тихия двор, към прекрасните ,,белоснежни вишни, със стремежа да се противопоставям на ,,изменчивия вятър и на ,,згрубелия свят... И още, и още...

Неизброими са всички онези положителни неща, които ми дава училището. Но те ще останат безполезни, ако на базата на натрупания житейски опит, не оформим свой