Какво мотивира житейския избор на лирическия герой от стихотворението ,,На прощаване"

Ботевото стихотворение ,,На прощаване"е изповед на човека,направил своя житейски избор в трудна и драматична за народа ситуация.В творбата категорично са заявени мотивите,които подтикват лирическия герой да поеме по страшния,но славен път на борбата за свобода.

Бунтовникът е непреклонен в решението си ,родено от две силни полюсни чувства-любовта към България и омразата към поробителите.Неговата житейска позиция е мотивирана и от твърдата убеденост,че избрания път е единствено възможният за човек,който има чест и будно чувство за дълг към народа си.Такъв избор не може да остане без последователи.Подтик за решението на лирическия герой е и поривът към най-висшата човешка ценност-свободата ,искренното право на всяка отделна личност,на всеки отделен народ.

Един от мотивите на героя да поеме пътя на борбата е ,,турската черна прокуда",която кара революционерът да говори с горчивина за ,,таз тежка чужбина".Защото всеки човек има право да живее свободно в отечеството си .За да се противопостави на турците,бунтовникът разбира,че този път е единственото решение.Думата,,робство"не е спомената,но ярко присъства чрез синонима,,черна прокуда".Най-голямото обвинение на Ботевият герой към поробителя е ,че е прогонил младите хора от родината им ,отнел е правото на този народ на бъдеще.Само в няколко стиха Ботев разкрива цалата трагедия на емигранта далеч от отечеството.

Но кълни ,майко,проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по таз тежка чужбина-

да ходим,да се скитаме

немили,клети,недраги!

За хайдутина чуждата страна е тежка враждебна и негостоприемна.Въпреки ,че далеч от родината младите хора постигат личната си свобода,те не намират щастието,защото за тях то е възможно единствено в отечеството им,близо до близките и родния дом.Чуждата страна не може да замени родината,към нея героят е силно превързан,,Ах,утре като премина през тиха бяла Дунава!".За героят България е ,,тиха"и,,бяла",а не ,,тежка"и,,черна".

Това ,че героят е наследник на хайдутите и техните качества-юначество,храброст,непримиримост към подтисничеството.Ддруга причина,която мотивира бунтовника да поеме пътя на борбата е,,сърцето му":

...кат ме си ,майко родила

със сърце мъжко,юнашко,

та сърце,майко не трае...

Лирическият герой е патриот българин,чието национално и човешко достойнство е дълбоко накърнено и унизено.Най-свидното за всяко човешко същество на този свят-бащиното огнище е осквернено.Омразата на лирическият герой към поробителите е справедлива и затова се превръща в подтик за съдбоносния избор.Бунтовникът ненавижда подтисниците,защото участта на най-близките в поробеното отечество е трагична,,та сърце майко не трае да гледа турчин,че бесней над бащино ми огнище...".Глаголът ,,бесней"има метафорична функция,защото беснеенето,е характерно за животните,а не за хората.Този глагол е съчетан със синекдохата,,бащино огнище".За героя то е неговия дом.Думата,, огнище" създава чувство за топлина и уют,които са нарушени от беснеещите турци.